— Каква жена, ах, каква жена! — извика кралят на Бохемия, след като тримата прочетохме посланието. — Нали ви казах колко е интелигентна и решителна! Нима не би станало от нея чудесна кралица? Не е ли жалко, че не е от моя ранг?
— От това, което видях и научих за дамата, тя наистина изглежда от съвсем друг ранг, сравнена с ваше величество — хладно заяви Холмс. — Съжалявам, че не успях да доведа задачата, възложена ми от ваше величество, до по-успешен завършек.
— Напротив, драги ми господине — извика кралят. — Не би могло да има по-успешен завършек. Зная, че тя няма да наруши думата си. Снимката сега е на точно толкова сигурно място, колкото би била и в огъня.
— Радвам се да чуя, че ваше величество смята така.
— Безкрайно съм ви задължен. Моля ви, кажете ми по какъв начин да ви се отплатя. Този пръстен… — той свали пръстена със смарагд във форма на змия от ръката си и го подаде върху дланта си.
— Ваше величество притежава нещо, което за мен ще е много по-ценно — рече Холмс.
— Само кажете кое е то!
— Тази снимка!
Кралят го погледна удивено.
— Портретът на Айрини! — извика той. — Но, разбира се, щом го желаете.
— Благодаря ви, ваше величество. Тогава не остава друго, което може да се направи по вашия въпрос. Имам честта да ви пожелая приятен ден — той се поклони и като се обърна, без да забелязва ръката, която кралят му бе протегнал, се отправи придружен от мен към квартирата си.
Така бе предотвратен един голям скандал, който бе надвиснал над кралство Бохемия, а най-добрите планове на господин Шерлок Холмс бяха провалени от съобразителността на една жена. Преди Холмс имаше навика да се присмива на женската интелигентност, но напоследък не съм чувал такива изявления от него. А когато говори за Айрини Адлър или когато стане дума за портрета й, винаги я нарича с почетната титла Жената.
Артър Конан Дойл
Клубът на червенокосите
Един ден миналата есен се отбих у моя приятел Шерлок Холмс и го сварих да разговаря с пълен червендалест възрастен мъж с огненочервена коса. Извиних се, че идвам така ненадейно, и понечих да си тръгна, но Холмс почти насила ме въведе в стаята и затвори вратата зад гърба ми.
— Напротив, идваш тъкмо навреме, драги ми Уотсън — сърдечно ме увери той.
— Опасявам се, че ти преча. Виждам, че си зает.
— Да, зает съм наистина.
— В такъв случай ще почакам в съседната стая.
— Не, не — възрази Холмс и се обърна към събеседника си: — Господин Уилсън, този джентълмен беше мой ценен помощник при успешното разрешаване на много от случаите, с които съм се заемал, затова смятам, че ще ми бъде особено полезен в разясняването и на вашия въпрос.
Пълният господин се понадигна от стола, кимна ми леко за поздрав и ме изгледа изпитателно с малките си, полускрити в подпухналите клепачи очи.
— Настани се на канапето, Уотсън — покани ме Холмс, а той самият се отпусна в креслото и допря пръстите на двете си ръце, както правеше обикновено, когато размишляваше над нещо. — Отлично зная, драги ми Уотсън, че споделяш моето влечение към всичко странно и необичайно, излизащо от рамките на еднообразното ни и скучно ежедневие. Иначе едва ли би си водил с такова увлечение подробни записки за случаите, които разследвам и които, позволи ми да те упрекна, в усърдието си нерядко поразкрасяваш.
— Но всички тези случаи са наистина изключително интересни — оправдах се аз.
— Спомняш ли си обаче какво ти казах онзи ден, когато се канехме да се заемем с не особено сложната задача, възложена ни от госпожица Мери Съдърланд — че и най-смелото въображение не може да съчини необичайните и невероятни неща, които понякога се случват в живота.
— Твърдение, в което си позволих волността да се усъмня.
— Ако продължаваш да упорстваш, драги докторе, ще ме принудиш да те затрупам с факти, които накрая ще те убедят, че съм прав. Да вземем за пример историята на господин Джейбс Уилсън, който бе така любезен да ме посети тази сутрин, за да ми я разкаже. Уверявам те, отдавна не бях чувал нещо толкова интересно. Това, което се е случило с господин Уилсън, наистина изглежда необикновено. Неведнъж съм ти казвал, че зад странното и необикновеното често се крият не големи, а съвсем дребни престъпления или дори деяния, които далеч нямат престъпен характер. В дадения случай не мога веднага да преценя дали става въпрос за престъпление, но събитията наистина са крайно, крайно необикновени. Господин Уилсън, бъдете така добър да повторите разказа си. Моля ви за това не само за да може моят приятел доктор Уотсън да чуе историята, но и за да я изслушам отново и аз, тъй като е толкова странна, че не бих желал да пропусна и най-дребните подробности. Обикновено тъкмо подробностите ми помагат да си припомня хилядите сходни случаи, които съм разследвал. Принуден съм да призная обаче, че в практиката си не съм се сблъсквал с подобно произшествие.