Пълният клиент изпъчи гордо гърди, извади от вътрешния джоб на редингота си мръсен омачкан вестник и го разгърна на коляното си. Когато сведе глава и зашари с очи по колоната с обявления, аз се възползвах от момента да го огледам и да се опитам чрез метода на Шерлок Холмс по облеклото и изобщо по цялата му външност да си извадя заключения, що за човек е.
За съжаление наблюденията ми не надхвърлиха онова, което бе очевидно още от пръв поглед. Посетителят явно бе най-обикновен дребен търговец, възпълен, самодоволен и глуповат. Носеше издути на коленете сиви пепитени панталони, разкопчан, не особено чист черен редингот и сива жилетка, от чието джобче се подаваше масивен месингов ланец, на който бе окачена наподобяваща украшение продупчена в средата правоъгълна метална пластинка. Протрит цилиндър и избеляла кафява пелерина с измачкана кадифена яка лежаха на стола до него. И тъй, колкото и да разглеждах непознатия, нищо не ми направи впечатление освен огненочервената коса и мрачния недоволен израз на лицето му.
Шерлок Холмс веднага забеляза безуспешния ми опит да стигна до някакви по-задълбочени изводи, поклати глава, усмихна се и рече:
— Като изключим най-очевидните данни — че господин Уилсън някога се е занимавал с физически труд, че смърка енфие, че е франкмасон, че е бил в Китай и че напоследък е прекарал дълго време в писане, — и аз самият не мога да кажа нищо повече за него.
Господин Джейбс Уилсън подскочи от изненада и без да сваля пръст от колоната с обявленията във вестника, впери поглед в приятеля ми.
— Откъде, за Бога, знаете всичко това, господин Холмс? — попита той. — Откъде научихте например, че съм се занимавал с физически труд? Като млад наистина бях корабен дърводелец.
— По ръцете ви личи, драги ми господине. Дясната ви ръка е по-голяма от лявата. Работили сте главно с нея и мускулите й са по-развити.
— Добре, а за смъркането на енфие и франкмасонството?
— Простете ми, че ще ви разоблича в нарушение на строгия устав на вашия орден, но явно сте забравили, че на вратовръзката ви е забодена карфица със знака на франкмасоните.
— О, да. Наистина съм я забравил. Но как разбрахте, че продължително съм писал?
— Много просто, каква друга може да е причината петнайсетина сантиметра от долната страна на десния ви ръкав да е така излъскана, а на левия при лакътя да има чупка, която се получава, когато човек си подпира ръката на бюрото, докато пише?
— Добре, а за Китай?
— Над дясната ви китка е татуирана риба. На тази инквизиция сте се подложили в Китай. Посветил съм много време на изучаването на различните методи на татуировка, писал съм дори и трудове на тази тема. Никъде другаде по света освен в Китай не оцветяват люспите на рибите в бледорозово. А китайската монета, която е окачена на ланеца ви, напълно затвърди извода ми.
Джейбс Уилсън се разсмя гръмогласно.
— Ето какво било! — възкликна той. — В първия момент бях поразен от ясновидските ви способности, а сега разбирам, че работата е съвсем проста.
— Започвам да си мисля, Уотсън — рече Холмс, — че правя голяма грешка, като давам такива разяснения. Както знаеш, Omne ignotum pro magnifico — или преведено на английски: „Всичко неизвестно се смята за възвишено“ — и ако продължавам да изпадам в откровения, има опасност скромната ми репутация да се провали. Успяхте ли да намерите обявлението, господин Уилсън?
— Да, намерих го — отвърна Уилсън, забил грубия си червен показалец някъде по средата на колоната с обявления. — Ето го! Всъщност с него започна всичко. Прочетете го сам, сър.
Взех вестника и прочетох следното:
В изпълнение на завещанието на покойния Изикиа Хопкинс от Лебънън, щат Пенсилвания, се открива място за нов член на клуба със заплата четири лири седмично за напълно номинална служба. Всички червенокоси мъже, здрави тялом и духом, могат да кандидатстват за мястото. Желаещите да се явят в понеделник в единайсет часа при Дънкън Рос в клуба на улиците „Флийт“ и „Поупс корт“.