— Как така свърши?
— Да, сър, днес сутринта. Отидох както обикновено на работа в десет часа, но вратата беше заключена и на нея беше забодено с кабарче малко квадратно картонче. Ето, вижте го и прочетете сам — и той подаде едно бяло картонче с големината на лист от бележник, на което пишеше следното: