— О, ето че всички се събрахме — възкликна Холмс, закопча двуредното си три четвърти палто от дебел плат и взе от закачалката ловджийския си камшик с масивна дръжка. — Уотсън, струва ми се, че познаваш господин Джоунс от Скотланд ярд? Позволи ми да ти представя и господин Мериуедър, който също ще се включи в тазвечерното ни приключение.
— Както виждате, докторе, ние с господин Холмс отново ще ловуваме заедно — рече с присъщата си самонадеяност Джоунс. — Той блестящо умее да подготвя лова, но не може да мине без стара хрътка, която да докопа дивеча.
— Дано само не препускаме на халос по следите на въображаем дивеч — мрачно отбеляза господин Мериуедър.
— Имайте пълно доверие в господин Холмс, сър — авторитетно го успокои инспекторът. — Той действа по свои методи, които, ще си позволя да отбележа, според мен се градят преди всичко на предположения и богато въображение, но детективският му нюх е неоспорим. Трябва да призная, че за разкриването на убийството на Шолто и грабежа на скъпоценностите от Агра заслугата беше всъщност негова, а не на полицията.
— Щом вие твърдите това, господин Джоунс, значи няма от какво да се тревожа. За голямо мое съжаление обаче ще се наложи да изпусна обичайния си съботен бридж. За пръв път от двайсет и седем години ще се лиша от любимото си развлечение.
— Затова пък залогът тази вечер ще бъде стократно по-висок, отколкото на вашите партии бридж — заяви Шерлок Холмс, — а и самата игра ще бъде далеч по-вълнуваща. Печалбата ви, господин Мериуедър, ще се равнява на близо трийсет хиляди лири, а вие, Джоунс, най-сетне ще успеете да заловите човек, когото отдавна търсите.
— Става дума за Джон Клей, убиец, крадец, фалшификатор на пари и документи. Млад човек, но изключително изкусен в професията си. Няма друг престъпник в Лондон, на когото с по-голямо удоволствие бих щракнал белезниците на ръцете. Интересна личност е този Джон Клей. Дядо му е бил херцог, а той самият е учил в Итън и Оксфорд. Колкото е изобретателен, толкова е и ловък в ръцете и макар че непрекъснато се натъкваме на следите му, все не успяваме да го заловим. Една седмица извършва обир с взлом в Шотландия, на следващата събира пари за изграждането на приют за сираци в Корнуол. От години тичам по петите му, но досега не съм успял да го зърна.
— Надявам се, че ще имам удоволствието да ви го представя тази вечер. И аз на няколко пъти съм имал леки сблъсъци с него и съм напълно съгласен с вас, че е един от най-ловките престъпници. Часът обаче вече минава десет и трябва да тръгваме. Ако обичате, настанете се двамата в първия файтон, ние двамата с Уотсън ще ви последваме с втория.
Но време на продължителното пътуване Шерлок Холмс не бе особено разговорлив. Седеше отпуснат на облегалката и си тананикаше мелодиите, които беше слушал следобеда. Файтонът с трополене ни преведе през безкраен лабиринт от осветени с газови фенери улички, преди да се доберем до улица „Фарингтън“.
— Вече сме съвсем близо — отбеляза моят приятел. — Господин Мериуедър е банков директор и е лично заинтересован от случая. Реших, че е добре да вземем и Джоунс. Той не е лош човек, само че не му стига умът за професията, която си е избрал. Има обаче едно положително качество — смел е като булдог и вкопчи ли се в жертвата си, стиска като рак. Ето че пристигнахме. Мериуедър и Джоунс вече са тук.
Спряхме на същата оживена улица, на която бяхме ходили сутринта. Освободихме файтоните и водени от господин Мериуедър, минахме по тесен коридор и през една странична вратичка, която той ни отвори. Последва втори коридор, който свърши пред масивен железен портал. По вита каменна стълба стигнахме до още по-масивна врата. Господин Мериуедър се спря да запали един фенер и ни поведе през тъмен, миришещ на пръст ходник и след като отвори трета врата, ни въведе в огромен подземен склад, пълен с кошове и обемисти сандъци.
— Отгоре сте добре защитени — рече Холмс, като вдигна фенера и огледа тавана.
— Отдолу също — отбеляза господин Мериуедър, като потропа с бастуна си по каменните плочи, с които бе облицован подът. — Господи, кънти, сякаш е кухо възкликна той изумен.
— Моля ви, не вдигайте такъв шум — предупреди го строго Холмс. — Може да провалите нашата експедиция. Ако обичате, бъдете така добър и седнете на един от сандъците, за да не ни пречите.