— Оттук нататък пречки няма — прошепна той. — Длетото и торбите са в теб, нали? По дяволите, скачай, Арчи, скачай! Аз сам ще се оправям.
Шерлок Холмс се стрелна иззад укритието си и сграбчи престъпника за яката. Съучастникът му се шмугна в дупката и аз чух звук от раздран плат, когато Джоунс се опита да го задържи за края на жакета. В снопа светлина от фенера се очерта дулото на револвер, но ловкият камшик на Холмс се стовари върху ръката на престъпника и оръжието издрънча на каменния под.
— Безсмислено е, Джон Клей — спокойно каза Холмс. — Вече не можете да ни се изплъзнете.
— Да, виждам — отвърна Джон Клей напълно невъзмутимо, — приятелят ми обаче успя да се измъкне. В ръцете ви останаха само парченца от дрехата му.
— Трима души го чакат на изхода — уведоми го Холмс.
— О, така ли? Предвидили сте всичко, както трябва. Поздравявам ви.
— И аз вас за находчивостта — отвърна Холмс. — Идеята ви за червенокосите е наистина крайно оригинална.
— Съвсем скоро отново ще се видите с приятеля си — обади се Джоунс. — Той се оказа по-бърз от мен при спускането в дупки. Имайте търпението само да ви сложа белезниците.
— Не ме докосвайте с мръсните си ръце — високомерно каза арестантът, когато белезниците щракнаха на китките му. — Сигурно не ви е известно, че в жилите ми тече кралска кръв. И бъдете така любезен да се обръщате към мен със „сър“ и „моля“.
— Разбира се — ухили се Джоунс подигравателно. — Моля ви, сър, качете се горе, за да можем да откараме с файтон ваша светлост в полицейския участък.
— Това отношение вече ме задоволява — спокойно каза Джон Клей, поклони се на трима ни и излезе бавно, охраняван от детектива.
— Повярвайте ми, господин Холмс — рече господин Мериуедър, докато ни извеждаше от хранилището, — не знам как банката би могла да ви се отблагодари и да ви възнагради. Няма съмнение, че вие успяхте да разкриете и да предотвратите по такъв съвършен начин най-хитро подготвения банков обир. Друг подобен случай не е имало в цялата ми практика.
— Аз самият имах да уреждам няколко лични сметки с господин Джон Клей — рече Холмс. — Похарчих една дребна сума във връзка с разследването, която се надявам банката да ми възстанови, но най-голямата ми награда е, че можах да взема участие в приключение, което няма равно на себе си, и да чуя необикновения разказ за Клуба на червенокосите.
— Знаеш ли, Уотсън — започна да ми обяснява Холмс в ранното утро, когато седнахме на чаша уиски със сода на улица „Бейкър“, — от самото начало ми беше ясно, че единствената възможна цел за появата на тази чудновата обява за Клуба на червенокосите и последвалото преписване на „Енциклопедия Британика“ е била да се отстрани нашият не особено интелигентен клиент от дома му за няколко часа всеки ден. Изключително хитър замисъл и успешно осъществен. Планът за действие очевидно е бил подсказан на изобретателния Клей от цвета на косата на неговия съучастник. Четирите лири седмично са били примамката Уилсън да се хване в капана, а за тях тази сума е била нищожна, след като са се готвели да пипнат хиляди. Пускат обявлението във вестника, единият мошеник наема временно някаква канцелария, другият увещава наивника да кандидатства за свободното място и така успяват да го отстранят от къщата му за нужното им време. Още щом чух, че помощникът на Уилсън е приел да работи срещу половин надница, веднага ми стана ясно, че зад това се крие някаква по-особена причина.
— Но как можахте да отгатнете каква е причината?
— Ако в къщата имаше жена, щях да предположа, че става дума за тайна любовна история. Но жена не намерихме. Предприятието на нашия клиент е малко и той не притежава нищо ценно, което да си заслужава сложната подготовка и направените разноски. Това ми подсказа, че интересите им са били насочени към нещо извън къщата. Но какво? Припомних си увлечението на помощника към фотографията и навика му често и дълго да престоява в сутерена. Сутеренът? Очевидно там се криеше ключът към разгадаването на тази заплетена история. Направих някои справки за загадъчния помощник и открих, че ми предстои среща с един от най-хладнокръвните и дръзки престъпници в Лондон. Значи той е вършел нещо в сутерена, нещо, което му е отнемало много часове всеки ден в продължение на месеци. Но какво точно? От всичко, което прехвърлих през ума си, най-вероятно ми се стори, че е прокопавал тунел към някаква друга сграда. Ти се учуди, когато потропах с бастуна по плочника. Исках да разбера дали сутеренът е под предната страна на къщата или под задната. Оказа се, че не е към предната. Тогава позвъних и както очаквах, вратата отвори самият помощник. Имал съм вече няколко схватки и преди с този човек, но никога не го бях виждал. И този път не го погледнах в лицето. Интересуваха ме панталоните му. Сигурно си спомняш колко протрити, измачкани и замърсени бяха. Именно те свидетелстваха за дългите часове, които бе прекарал в копаене. Оставаше да се установи в каква посока води тунелът. Като завихме зад ъгъла и видях Кобъргския клон на Градската и Областна банка, залепен на гърба на къщата на нашия клиент, разбрах, че задачата е решена. Когато ти след концерта се прибра у дома, аз се отбих в Скотланд ярд, а после и при председателя на съвета на банковите директори. Какво стана по-нататък, видя сам.