— А как предвиди, че ще се опитат да извършат обира тъкмо тази вечер? — попитах аз.
— Закриването на клуба беше знак, че повече не се интересуват от отсъствието на господин Джейбс Уилсън от дома му, или, с други думи, че са прокопали тунела. Наложително е било да го използват незабавно, да не би някой случайно да го открие или златото да бъде преместено другаде. Избрали са съботата като най-удобен ден на седмицата, за да успеят през двата празнични дни да се укрият. Така стигнах до извода, кога именно ще действат.
— Решил си тази логическа задача блестящо — възкликнах аз с нескрито възхищение. — Такава дълга верига от обстоятелства, чиито брънки ти подреди на най-точните им места.
— Това ме спаси за известно време от скуката — прозя се Холмс. — Но, уви, започвам да усещам, че тя наново ме завладява. Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното сиво всекидневие. И тези малки загадки ми помагат да го сторя.
— Но ти си истински благодетел на човечеството — възразих аз.
Холмс сви рамене.
— Да, възможно е да принасям и някаква полза — отбеляза той. L’homme n’est rien — l’œuvre c’est tout6, както се е изразил Гюстав Флобер в едно писмо до Жорж Санд.
Артър Конан Дойл
Случаят с установената самоличност
— Драги ми приятелю — започна Шерлок Холмс, както седяхме от двете страни на камината в квартирата му на улица „Бейкър“, — животът е безкрайно по-необичаен, отколкото всичко, което е в състояние да изобрети човешкият ум. Ние дори не бихме се осмелили да измислим онова, което всъщност представлява обикновената баналност на съществуването. Ако можем да излетим през този прозорец, уловени за ръка, да закръжим над този велик град, да отместим леко покривите и да разгледаме крадешком всички странни неща, които стават, необичайните съвпадения, намерения, недоразумения, невероятните поредици от събития, които се извършват поколение след поколение и довеждат до най-невероятни — outré7 — резултати, това би направило страшно банална и безполезна белетристиката с нейните условности и предвидими заключения.
— И все пак не съм убеден, че е точно така — отговорих аз. — Случаите, които вестниците изваждат на бял свят, най-често са колкото шаблонни, толкова и простовати. В полицейските репортажи срещаме доведен до крайност реализъм, но не може да не се признае, че резултатът не е нито очароващ, нито художествен.
— За да се създаде реалистичен ефект, трябва както да се прави известен подбор, така и да се проявява известна тактичност — отбеляза Холмс. — Това липсва при полицейските репортажи, където ударението очевидно пада върху плоските коментари на следователя, а не върху подробностите, които за един наблюдател съдържат същината на историята. Уверявам те, няма нищо по-неестествено от баналностите.
Усмихнах се и поклатих глава:
— Напълно разбирам защо мислиш така. Разбира се, от положението на неофициален съветник и помощник на всички, изпаднали в безизходица по цели три континента, ти непрекъснато се сблъскваш с необикновеното и странното. Но ето — и аз вдигнах от пода сутрешния вестник, — нека да подложим метода ти на практическо изпитание. Вземам първото попаднало ми заглавие: „Съпружеско изстъпление“. Следва половин колонка печатен текст, но и без да го чета, зная, че всичко написано ми е познато до гуша. Налице са, разбира се, другата жена, пиянството, блъскането, ударът, контузията, състрадателната сестра или хазяйка. И най-недодяланият драскач не би съчинил по-недодялан разказ.