— Каква безсмислица — извиках, хвърляйки списанието на масата. — В живота си не съм чел по-голяма глупост.
— За какво става дума? — попита Шерлок Холмс.
— Ами за тази статия — казах, сочейки я с лъжичката за яйце, и седнах да закусвам. — Виждам, че си я чел, защото си я подчертал. Не отричам, че е написана остроумно, но ме дразни. Приумици на кабинетен плъх, който е измислил всички тези изкусни малки парадокси, уединен в своята стая. Лишена е от практически смисъл. Ще ми се да го видя притиснат в някой третокласен вагон на метрото и тогава да го накарам да познае професиите на спътниците си. Обзалагам се, че няма да спечели.
— Ще загубиш парите си — отбеляза спокойно Шерлок Холмс. — А колкото до статията, написах я аз.
— Ти?
— Да. Притежавам способността както да наблюдавам внимателно, така и да правя дедукции. Теориите, изложени в статията, които ти се струват толкова химерични, са в действителност съвсем практически. Дотолкова практически, че с тях си вадя хляба.
— Но как?
— Аз също си имам професия. Предполагам, че засега съм единственият специалист от този вид. Аз съм детектив за консултации, ако това название може да ти подскаже нещо. Тук, в Лондон, работят много държавни и частни детективи. Когато тези хора се сблъскат с някаква трудност, идват при мен и им помагам да намерят вярната следа. Обикновено излагат пред мен всички факти и благодарение на това, че познавам отлично историята на престъпленията, в повечето случаи успявам да им помогна. Между престъпленията обикновено съществува силна „фамилна прилика“ и ако човек познава в подробности хиляда от тях, ще бъде наистина странно, ако не успее да разкрие хиляда и първото. Лестрейд е добре известен детектив от Скотланд ярд. Неотдавна обаче беше стигнал до задънена улица в едно дело по фалшификация и побърза да дойде тук.
— А останалите посетители?
— Повечето от тях са изпратени при мен от частни детективски агенции. Това са хора, нуждаещи се от помощ. Изслушвам разказа им, те изслушват моя коментар и после слагам хонорара си в джоба.
— Да не би да искаш да кажеш — попитах аз, — че без да напускаш стаята си, можеш да разплетеш възел, с който други хора не са могли да направят нищо, макар да са се запознали внимателно с всяка подробност?
— Точно така. Имам някаква интуиция в това отношение. От време на време се явява и по-сложен случай, разбира се. Тогава се налага да се пораздвижа и да проверя всичко със собствените си очи. Виждаш ли, имам доста голям запас от специални познания, които обикновено прилагам към проблемите и които улесняват нещата по един чудесен начин. Изложените в статията правила на дедукцията, които толкова те дразнят, са ми неоценимо полезни в практическата работа. Наблюдението се е превърнало в моя втора природа. Ти изглеждаше изненадан, когато при първата ни среща ти казах, че си дошъл от Афганистан.
— Несъмнено са ти били казали за това.
— Нищо подобно. Просто познах, че идваш от Афганистан. По силата на навика потокът от мисли преминава толкова бързо през съзнанието ми, че стигнах до заключението, без да се замислям над отделните етапи. Но такива етапи наистина имаше. Моят процес на мислене протече приблизително така. „Ето един джентълмен, който явно е медик, но има вид на офицер. Тогава значи е военен лекар. Току-що се е завърнал от тропиците, защото лицето му е със загар, а това не е естественият цвят на кожата му, тъй като китките на ръцете му са бели. Преживял е тежки изпитания и боледуване, както недвусмислено личи от измъченото му лице. Лявата му ръка е пострадала, държи я неподвижно и малко неестествено. Къде на тропиците е възможно един английски военен лекар да прекара толкова премеждия и да бъде ранен в ръката. Безспорно в Афганистан.“ Цялата поредица от мисли премина през главата ми за не повече от секунда. След това казах, че идваш от Афганистан, и ти беше много изненадан.