— Така както го обясни, изглежда просто — казах аз, усмихвайки се. — Ти ми напомняш за детектив Дюпен на Едгар Алан По. Никога не съм смятал, че такива индивиди съществуват освен в романите.
Шерлок Холмс се изправи и запали лулата си.
— Сигурно смяташ, че ми правиш комплимент, сравнявайки ме с Дюпен — отбеляза той. — А по мое мнение Дюпен е много посредствен човек. Този негов трик с намесването в мислите на приятелите му с уместни забележки след половинчасово мълчание е наистина доста ефектен, но малко повърхностен. Несъмнено е имал някакъв аналитичен талант, но в никакъв случай не е бил феномен, за какъвто, изглежда, го е смятал самият По.
— Чел ли си произведенията на Габорио? — попитах. — Съвпада ли Льокок с твоята представа за детектив?
Шерлок Холмс изсумтя презрително.
— Льокок е жалък некадърник — каза той раздразнено. — В него има само едно положително качество, енергичността. Тази книга наистина ми беше противна. Въпросът е бил да се идентифицира неизвестен затворник. В състояние съм да го сторя за не повече от 24 часа. А на Льокок това е отнело около 6 месеца. Книгата би могла да се превърне в учебник за онова, което детективите трябва да избягват.
Бях малко възмутен от безцеремонното отношение на моя събеседник към двама литературни герои, от които винаги съм се възхищавал. Тръгнах към прозореца, застанах пред него и се загледах към шумната улица. „Този човек може да е много умен — помислих си, — но е прекалено самоуверен.“
— В наше време няма нито големи престъпления, нито големи престъпници — каза недоволно той. — Какъв е тогава смисълът да имаш мозък за нашата професия. Зная, че съм достатъчно способен, за да се прочуе името ми. Няма и не е имало човек, който да е съчетавал такъв природен талант за откриване на престъпленията с толкова задълбочени знания, като мен. И какъв е резултатът? Няма никакво престъпление за разкриване или в най-добрия случай се появява някакво некадърно злодеяние с толкова прозрачни мотиви, че дори и детективите от Скотланд ярд могат да ги разгадаят.
Раздразнен още повече от това самохвалство, реших, че ще бъде най-добре да променя темата на разговора.
— Интересно какво ли търси този човек? — попитах, сочейки един снажен, облечен цивилно мъж, който се движеше бавно по отсрещния тротоар, вглеждайки се загрижено в номерата на къщите.
В ръцете си минувачът държеше голям син плик и очевидно носеше някаква вест някому.
— Имаш предвид флотския сержант в оставка? — попита Шерлок Холмс.
„Безсрамен самохвалко — помислих си отново. — Знае, че нямам никаква възможност да проверя верността на предположението му.“
В същия миг обаче човекът, забелязвайки номера на нашата врата, бързо пресече улицата. Чу се отривисто почукване, после плътен мъжки глас, а след това тежки стъпки по стълбището.
— За мистър Шерлок Холмс — каза той, когато влезе в стаята и подаде писмото на съквартиранта ми.
Беше чудесна възможност да се уязви самомнителността на моя съквартирант. Когато изстреля своя халосен патрон, едва ли е предположил, че нещата ще се развият така.
— Би ли ми казал каква е професията ти, юнак? — попитах любезно.
— Униформен разсилен, сър — отвърна с дрезгав глас новодошлият. — Дал съм си униформата за поправка.
— А какво си работил преди това? — попитах лукаво, хвърляйки малко злорад поглед към съквартиранта си.
— Сержант, сър. Служех в Кралската морска пехота, сър… Няма ли да има отговор? Добре, сър.
Той чукна токове, вдигна ръка за поздрав и излезе.
Трета глава
Загадката в „Лористън гардън“
Признавам, бях много изненадан от това ново доказателство за практическата стойност на теориите на моя съквартирант. Уважението ми към анализаторските му способности нарасна неимоверно. В мен все още се таеше смътно подозрение, че цялата работа е била нагласена предварително, за да бъда слисан, но пък не виждах какво целеше. Когато го погледнах, беше привършил с четенето на писмото, погледът му беше празен и безизразен.