Холмс вдигна вежди.
— И все пак ме повикахте?
— О, това е друг въпрос, всъщност дреболия, но точно от онези, към които вие проявявате интерес… нещо странно, може да се нарече дори чудновато. Няма нищо общо с основния факт, не би и могло да има.
— И какво е то?
— Ами нали знаете, при подобни престъпления ние винаги се стараем да запазим всичко, както е било. Нищо не е било местено. Тук денонощно дежури полицай. Тази сутрин, след като убитият бе погребан и разследването приключи, поне що се отнася до тази стая, решихме малко да подредим. Става дума за килима. Той не е закован, просто е постлан. Случи се така, че го вдигнахме и открихме…
— Да, какво открихте?
Лицето на Холмс се изопна от напрежение.
— Сигурен съм, никога няма да познаете какво открихме. Виждате ли петното на килима? Явно кръвта е била доста, нали?
— Без съмнение.
— Е, сигурно ще се учудите, но на паркета няма нищо.
— Няма нищо ли? Но трябва да има…
— Да, трябва. Но е факт, че няма.
Той хвана ъгъла на килима, вдигна го и показа чистия под.
— Но килимът и отдолу е така просмукал, както и отгоре. Би трябвало да е останала следа.
Лестрейд цъкна доволен, че е озадачил най-големия професионалист.
— А сега ще ви обясня нещата. Наистина има второ петно, но то не отговаря на първото. Вижте сам.
Докато говореше, той вдигна другия край на килима и показа червено петно на старинния дъсчен под.
— Какво ще кажете за това, господин Холмс?
— Много просто. Всъщност двете петна си съответстват, но килимът е бил обърнат. И понеже е квадратен и незакован, това не е трудно.
— И без вашата помощ, господин Холмс, полицията е наясно, че килимът е бил обърнат. Това е очевидно — ако го сложим така, петната съвпадат. Но аз се питам кой е обърнал килима и защо.
Зад безстрастната физиономия на Холмс личеше вътрешното му вълнение.
— Кажете ми, Лестрейд, полицаят стоял ли е на пост през цялото време?
— Да.
— Съветвам ви да го разпитате подробно. Но не пред нас, ние ще изчакаме тук. Отведете го в задната стая. По-вероятно е да си признае насаме с вас. Питайте го как се е осмелил да пуска тук хора и да ги оставя сами в стаята. Не го питайте дали го е сторил. Приемете, че е така. Кажете му, че знаете, че тук е идвал някой. Притиснете го. Кажете му, че пълното признание е единствената му надежда за прошка. Направете точно каквото ви казах!
— Ей Богу, ако знае нещо, ще го измъкна от него! — извика Лестрейд.
Втурна се към антрето и след малко грубият му глас се разнесе от задната стая.
— Сега, Уотсън, сега! — извика Холмс с лудо нетърпение.
Цялата му демонична сила, скрита зад равнодушното поведение, избликна в пристъп на енергия. Той отметна килима и след миг вече лазеше по пода и разглеждаше всяка от квадратните дъсчици. Една от тях се помести, щом я повдигна с нокти, и се отвори като капак на кутия. Под нея се разкри малка тъмна дупка. Холмс бръкна нетърпеливо и извади ръка, горчиво разочарован и ядосан. Беше празна.
— Бързо, Уотсън, бързо! Да го върнем обратно.
Тъкмо бяхме сложили дървеното капаче на мястото му и вече опъвахме килима, когато гласът на Лестрейд прозвуча в коридора. Той завари Холмс облегнат апатично на полицата над камината, безразличен и спокоен, опитващ се да потисне прозявката си.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, господин Холмс. Доколкото виждам, цялата тази работа ви отегчава до смърт. Е, той си призна. Влез, Макферсън. Нека и господата да разберат за непростимото ти поведение.
Зачервен и разкаян, едрият полицай влезе в стаята.
— Не исках да сторя зло, сър. Миналата вечер до вратата се приближи една млада жена, бе сбъркала номера. И се заговорихме. На човек му става самотно, когато дежури по цял ден.
— И какво стана после?
— Искаше да види къде е извършено престъплението, каза, че била чела във вестника. Беше много прилична изискана млада дама, сър, и не виждах нищо лошо в това да я пусна да хвърли един поглед. При вида на петното върху килима тя рухна на пода като мъртва. Изтичах отзад и й донесох малко вода, но не можах да я свестя. Тогава отидох до „Айви плант“ на ъгъла за бренди, но когато го донесох, младата дама вече се беше съвзела и дори не ме погледна. Изглеждаше позасрамена от слабостта си.
— А кой е преместил килима?
— Ами, сър, когато се върнах, той наистина беше понагърчен. Нали разбирате, тя падна на него, а подът е полиран. След това го оправих.