— И все пак, Холмс, нима характерът няма значение? Пък и защо му е да оставя момичето на улицата и да се втурва да извърши престъпление?
— Точно така! Има възражения. Но срещу тях стоят много силни доказателства.
Господин Сидни Джонсън, началникът на канцеларията, ни посрещна с уважението, което визитката на приятеля ми неизменно предизвикваше. Беше слаб и грубоват мъж с очила, на средна възраст, с изпито лице и треперещи от нервното напрежение ръце.
— Лошо, господин Холмс, много лошо! Научихте ли за смъртта на шефа?
— От дома му идваме.
— Тук цари хаос. Шефът почина, Кадоган Уест почина, плановете ни са откраднати. И все пак, когато заключихме в понеделник вечерта, тази канцелария си вършеше работата успешно. Мили Боже, ужасно е, като си помислиш! Точно Уест да направи подобно нещо!
— Значи сте сигурен, че той е виновен?
— Не може да е иначе. Макар че му вярвах, както вярвам на себе си.
— В колко часа беше заключена канцеларията в понеделник?
— В пет.
— Вие ли заключихте?
— Винаги аз излизам последен.
— Къде бяха плановете?
— В тази каса. Собственоръчно ги прибрах.
— Няма ли пазач в сградата?
— Има, но наблюдава и други отдели. Той е стар войник и заслужава пълно доверие. Онази вечер не е видял нищо. Разбира се, мъглата беше много гъста.
— Да речем, че Кадоган Уест е искал да се промъкне в сградата по-късно; били са му нужни три ключа, за да се добере до документите, нали?
— Да. За външната врата, за канцеларията и за касата.
— Само сър Джеймс и вие имахте тези ключове, нали?
— Аз нямам ключове за вратите, само за касата.
— Може ли да се каже, че сър Джеймс беше човек с постоянни навици?
— Да, според мен. Знам, че държеше тези три ключа на една и съща халка. Често съм ги виждал.
— И ги е взел със себе си в Лондон?
— Така каза.
— А вашият ключ не е излизал от ръцете ви?
— Нито за миг.
— Значи Уест, ако той е виновникът, трябва да е направил дубликати. Но у него не е намерен ключ. И още нещо: ако някой служител от тази канцелария иска да продаде плановете, няма ли да е по-лесно да ги копира самият той, отколкото да краде оригиналите, както е направил?
— За да се копират плановете без грешка, се изискват сериозни технически познания.
— Предполагам, че сър Джеймс, вие или Уест сте имали подобни познания.
— Несъмнено, но ви моля да не се опитвате да ме въвличате в това, господин Холмс. Какъв смисъл има да се правят подобни предположения, след като плановете са намерени у Уест?
— Просто ми се вижда странно, че е поел риска да краде оригиналите, когато спокойно е могъл да направи копия, които не по-зле биха му свършили работа.
— Наистина е странно и все пак е направил точно така.
— Всяко задълбочаване в този случай разкрива нещо необяснимо. А и три чертежа все пак липсват. Доколкото разбрах, най-важните.
— Да, така е.
— Да не би да искате да кажете, че онзи, който притежава тези три чертежа дори и без останалите седем, би могъл да построи подводницата „Брус-Партингтън“?
— Така докладвах в Адмиралтейството. Но днес отново прегледах чертежите и вече не съм толкова сигурен. Чертежите на двойните клапани с автоматични самонастройващи се жлебове са в един от върнатите документи. Чужденците няма да могат да построят подводницата, докато не ги изобретят сами. Разбира се, може бързо да преодолеят това затруднение.
— Но трите липсващи документа са най-важните?
— Несъмнено.
— А сега бих искал с ваше позволение да се поразходя из помещенията. Не се сещам какво друго да ви попитам.
Холмс разгледа ключалката на касата, вратата на стаята, накрая и железните капаци на прозорците. Едва когато излязохме на поляната отвън, интересът му силно нарасна. Под прозореца имаше храст и някои клончета сякаш бяха пречупени. Той внимателно ги разгледа с лупата си, после се взря в няколко неясни, полуизличени следи по земята. Накрая помоли началника на канцеларията да затвори капаците и отбеляза, че по средата не прилягат плътно и че ако някой стои пред прозореца, би могъл да види какво става в стаята.
— Следите са заличени след три дни. Може да значат нещо, но може и нищо да не означават. Е, Уотсън, май Улуич няма какво повече да ни предложи. Събрахме слаба реколта. Да видим дали в Лондон няма да се справим по-добре.