— Убили ли? — повторих.
— Да.
Отворих уста, затворих я, опитах пак:
— Ама как? Кой?
— Струва ми се, че са го застреляли. Но не съм съвсем убедена. От полицията не знаят кой го е убил. Според тях е почнало като опит за обир. Нали знаете как става: крадецът се намъква в къщата ви, не подозирайки, че сте си у дома.
Постепенно взех да изтръпвам. Потокът от излизащи от църквата беше секнал. Вперих поглед в изхода, в очакване всеки миг да се появи и Натали.
Но нея я нямаше.
Отвътре излезе и онзи, който беше провел опелото, и затвори зад себе си вратите. Седна на предната седалка на катафалката. Тя пое бавно, следвана от първата лимузина.
— Има ли страничен изход? — попитах.
— Моля?
— От църквата. Има ли друга врата?
— Не — отвърна ми, след като се напъна да си спомни. — Тази отпред е единствената.
Погребалното шествие се задвижи. Но къде, по дяволите, се беше дянала Натали?
— До гробището няма ли да ходите? — попита ме барманката.
— Не.
Положи длан върху ръката ми.
— Ама май имате нужда да пийнете нещо за свестяване.
По този въпрос спор нямаше. Довлякох се, почти залитайки, подире й до бара и почти се тръшнах върху предишното ми столче. А тя ми наля втори скоч. Очите ми не се отлепяха от процесията, вратата на църквата и градското площадче.
Натали я нямаше.
— Казвам се Тес, между впрочем.
— Джейк — отвърнах.
— Та откъде, казвате, познавахте доктор Сандерсън?
— Завършихме един и същ университет.
— Сериозно?
— Да. Защо?
— Много по-млад ми се струвате.
— Така е. Знаем се по линия на бившите випускници.
— Е, да. Така е обяснимо.
— Тес?
— Слушам.
— Познавате ли изобщо семейството на доктор Сандерсън?
— Синът му Ерик ходеше с племенницата ми. Свястно момче.
— На колко години е?
— Шестнайсет-седемнайсет, там някъде. Горкият. Толкова се обичаха с татко си.
Не знаех как да подхвана темата, затова попитах направо:
— А съпругата на доктор Сандерсън познавате ли?
— А вие не я ли познавате? — килна недоверчиво глава Тес.
— Не съм я виждал — излъгах. — Ние с него се засичахме понякога на сбирките на бившите випускници, на които идваше сам.
— Доста тежко го преживявате за човек, който го е познавал само от сбирките на бившите випускници.
Не ми дойде наум как да й отговоря и за да спечеля време, поех обилна глътка от чашата.
— Ами попитах, понеже не я видях на опелото.
— По какво щяхте да я познаете?
— Не разбирам.
— Казахте, че не сте я виждали. Как щяхте да я разпознаете тогава?
Леле, ама мен май хич не ме биваше по тия работи!
— Показвал ми е снимки.
— Май не са били от най-качествените.
— В какъв смисъл?
— Там си беше жената. И излезе непосредствено след ковчега с Кейти.
— Коя Кейти?
— Дъщеря им. Ерик беше един от онези, които изнасяха ковчега. А след тях излезе братът на доктор Сандерсън с Кейти и Дилия.
Разбира се, че бях видял триото.
— Дилия ли?
— Съпругата на доктор Сандерсън.
Свят ми се зави.
— Ама тя не се ли казваше Натали?
Тес скръсти ръце и нервно ме изгледа.
— Каква Натали? Дилия си се казва. Били са гаджета с доктор Сандерсън още от гимназията. Тукашна е. Къщата им е ей там, на онази улица. От сума ти години са женени.
Не спирах да се блещя насреща й.
— Джейк?
— Моля?
— Сигурен ли сте, че точно на това погребение е трябвало да бъдете?
Четвърта глава
Върнах се на аерогарата и взех първия следващ самолет за дома. Какво друго ми оставаше? Вярно, можеше да се лепна към опечалената вдовица до самия гроб и да я попитам от какъв зор скъпият й покоен съпруг се беше оженил преди шест години за любовта на моя живот, но ми се стори, че няма да е съвсем уместно.
И тъй като закупеният с професорската ми заплатица билет не подлежеше на осребряване при отказ от пътуването, а освен това на другия ден имах лекции и срещи със студенти, с огромна неохота се превих одве и влязох в едно от онези „експресни“ реактивни самолетчета, които не са правени за хора с моите габарити, свих нозете дотолкова, че коленете ми опряха в брадичката, и отлетях обратно за Ланфорд. Живея в невзрачна квартира на кампуса, в сграда от избелели тухли. При огромно желание декорът би могъл да се опише като „функционален“. Но затова пък беше чист и, бих казал, удобен, с холова комбинация от диван и малко диванче, каквито в магазините покрай магистралите продават за по $699. Според мен крайният ефект е по-скоро безразличен, отколкото напълно скапан, но не изключвам възможността просто аз да си внушавам това. В кухничката имах микровълнова фурна и мини фурничка за сандвичи — имаше и нормална фурна, но не помня да съм я ползвал — плюс машина за миене на чинии, която постоянно се поврежда.