Розали млъкна и се загледа в другия бележник.
Майкъл затаи дъх.
— Старши офицер беше Клаус фон Остен. Той уби жена ти…
Розали се запъна, защото долови, че Майкъл трепна и лицето му се сгърчи. После се насили и продължи да чете.
Сведенията съвпадаха, братята бяха написали едни и същи имена, но само Ханс бе назовал убиеца на Кристин. Рогън взе бележниците и сравни придирчиво написаното. Откри, че Ерик се е постарал да спести каквото може, докато Ханс бе вмъкнал подробности. Генко Бари бил мафиот и може би заемал видно положение в тази престъпна мрежа. Рогън обаче надушваше, че и двамата са скрили нещо важно от него — пак се споглеждаха, но този път злорадо.
За пореден път се престори на сляп.
— Добре… Направихте разумния избор, аз също ще спазя моята част от уговорката. Сега трябва да ви предам на полицията. Ще излезем заедно от апартамента и ще слезем по стълбата към служебния вход на хотела. Не си помисляйте да бягате, защото през цялото време ще бъда на крачка зад вас. Ако видите свой познат навън, не се опитвайте да му давате никакви знаци.
Двамата братя не изглеждаха прекалено угрижени. Ерик зяпаше Рогън с почти нескрита подигравка. Смятаха го за тъпанар. Нима този американец си въобразяваше, че полицаите ще ги държат в ареста чак до началото на съдебния процес?
Майкъл продължи да се прави на глупак.
— Още нещо — каза им той. — Щом слезем долу, ще се напъхате в багажника на моята кола. — Видя как лицата им се изопнаха от страх. — Не се плашете и не вдигайте излишен шум. Как да карам и да държа и двама ви на прицел? И как иначе да ви скрия от погледите на вашите приятелчета, които може би дебнат някъде около хотела?
Ерик се озъби.
— Нали ние направихме багажника херметичен? Ще се задушим вътре. Значи все пак си намислил да ни убиеш.
— Отидох в друг сервиз и поръчах да пробият малки дупки в багажника — безстрастно отговори Рогън.,
Ерик се изплю на пода и неочаквано посегна да дръпне Розали към себе си, за да се прикрие с тялото й. Но опиатът го бе направил слаб като коте, тя се изплъзна с лекота и заби дълъг лакиран нокът в едното му око. Ерик кресна и притисна лявата си длан към лицето.
Розали се дръпна настрана, за да не попречи на Майкъл да стреля.
Досега Рогън бе потискал някак гнева си, но в този миг в главата му затуптя добре познатата болка.
— Гадино мръсна — изсъска на Ерик, — опита се да спестиш каквото можа, нали? Не написа, че Клаус фон Остен е убил жена ми. Готов съм да се обзаложа, че и ти си му помагал! Сега пък се инатиш — нямало да се напъхаш в багажника на колата, защото смяташ, че ще те убия. Добре, кучи сине, ще те убия веднага. Не ми пука, че сме насред хотелска стая. Ако искам, ще те бия, докато те смеля на кайма. Или пък просто ще ти пръсна черепа.
Ханс се намеси, за да го възпре. Почти просълзен, той изгъгна с подутите си разкървавени устни:
— Ерик, прави каквото иска от нас американеца. Не виждаш ли, че е побеснял?
Ерик Фрайзлинг се вгледа изпитателно в очите на Рогън.
— Да, ще правя каквото поискаш.
Рогън не помръдваше.
Розали застана до него и го докосна, сякаш се надяваше така да му върне спокойствието. И необузданата му ярост наистина започна да стихва.
Майкъл изви глава към нея.
— Нали помниш какво трябва да правиш, когато ние излезем?
— Помня.
Той накара двамата братя да излязат от апартамента и да тръгнат надолу по стъпалата към служебния вход. Държеше ръката си с пистолета в джоба.
Щом излязоха, им нареди шепнешком накъде да вървят. Стигнаха до колата. Заповяда им да коленичат на чакъла, докато отключи багажника.
Ерик дълго се напъхваше вътре, дрогата още му пречеше да се движи. Изгледа Рогън недоверчиво, преди да се намести в теснотията. Докато и Ханс се мъчеше да заеме останалото място, устните му се гърчеха в грозно подобие на усмивка заради счупените и нащърбени зъби. Той смънка кротко, дори смирено:
— Знаеш ли, дори съм доволен, че стана така. От толкова години имам угризения заради това, което ти причинихме. Май ще ми олекне най-сетне, че ще си понеса наказанието.
— Наистина ли го мислиш? — любезно се усъмни Рогън и затръшна капака на багажника.
ОСМА ГЛАВА
През следващите два часа Рогън обикаляше по берлинските улици. Проверяваше нарядко дали в багажника влиза въздух през тънките гумени тръбички. Така даваше време на Розали да изиграе своята роля. Нейната задача беше да слезе в балната зала на хотела, за да пие шампанско, да флиртува и да приема поканите за танц от копнеещи за женска компания мъже. Всеки трябваше да запомни, че дълго е била там, за да има тя алиби.