— А защо сам не си отнемеш живота? — рязко го попита Рогън. Смаяно видя как Генко Барин наведе глава от срам, но после го погледна право в очите.
— Това е смъртен грях. Аз още вярвам в Бог…
Смълчаха се, застанали един срещу друг.
Накрая Рогън промълви:
— Обещавам да те убия, ако ми кажеш дали фон Остен уби моята жена.
Генко Бари изричаше думите насечено, сякаш засядаха в гърлото му.
— Старшия ни офицер — Клаус фон Остен, заповяда виковете й да бъдат записани, за да се гаври с тебе по-късно. Той беше необикновено същество, което вдъхваше истински ужас. Не познавам друг, комуто би хрумнало да се възползва така от положението в подобен момент. Защото трябва да знаеш, че не беше обмислено предварително. Сети се за фонографа, докато младата жена умираше…
— Тогава кой я е убил? — изграчи Майкъл. — Кой я изтезаваше?
Генко Бари се взря в него и отрони тежко:
— Ти.
Кръвта удряше като с чук в главата на Рогън, около сребърната плочка натискът и болката растяха с всяка секунда. Гласът му се накъсваше:
— Ах, ти, долно изчадие, излъга ме! Значи няма да ми кажеш кой го е направил… — извади пистолета изпод сакото и го опря в корема на Бари. — Кажи ми най-сетне кой уби жена ми!
Сицилианецът не откъсваше поглед от очите му.
— Ти я уби… неволно. Тя умря при раждане. Плодът беше мъртъв в утробата й. Никой от нас не я е докосвал. От самото начало предполагахме, че тя не знае нищо важно. Но Клаус фон Остен записа писъците й, за да смаже волята ти.
— Лъжеш! — избълва Майкъл и без да мисли повече, натисна спусъка.
Ехото между скалите придаде на трясъка силата на гръмотевица, а изцеденото от болестта тяло на Бари отлетя два метра назад. Рогън прекрачи към умиращия мъж, свлякъл се до ръбест камък, и опря цевта в ухото му.
Бари отвори очи, кимна с благодарност и прошепна:
— Не се обвинявай. Тя викаше страшно, защото всяко силно страдание и всяка смърт са страшни. И ти ще умреш някой ден, това също ще бъде страшно… — От устата му се стичаше кървава слюнка. — Прости ми, както аз ти простих…
Вместо да стреля отново, Майкъл опря главата на сицилианеца в скута си, докато дишането му спря.
Щеше да стигне навреме за следващия полет до Рим. Преди да си тръгне, покри трупа на Генко Бари с одеялото от колата. Надяваше се да открият мъртвеца скоро.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Рогън не се забави в Рим и веднага взе самолета за Будапеща. Артър Бейли спази обещанието си — и визите бяха готови.
Рогън изпи немалко чаши уиски по време на полета. Не можеше да забрави какво му каза Генко Бари. Значи Кристин е умряла при раждане… Така ли са викали всички жени, които природата бе погубила, докато раждат децата си още от началото на човешката история? А безмилостният гад Клаус фон Остен е записвал писъците й. Само пристрастен към злото изверг би могъл да постъпи толкова нечовешки.
Майкъл дори забрави собственото си чувство за вина, докато си представяше с какво върховно удоволствие ще убие фон Остен. Чудеше се дали да не отложи и екзекуцията на Пайерски, но вече пътуваше към Будапеща, а Бейли бе подготвил всичко там.
Рогън се подсмихна кисело. Знаеше нещо, за което агентът не подозираше.
От летището в Будапеща Майкъл се запъти директно към американското консулство, без да е изтрезнял докрай. Влезе и поиска да извикат преводача, както му бе заръчал Бейли.
Нисък изнервен мъж с мустаци като четка го пусна в коридора към служебните помещения.
— Аз съм преводачът. Кой ви изпраща?
— Един общ приятел. Артър Бейли.
Дребосъкът се шмугна в най-близката стая, върна се след малко и каза нерешително:
— Господине, елате с мен, моля ви. Ще ви запозная с човека, който ще ви помага.
Вътре ги чакаше як мъжага с оредяваща коса. Раздруса ръката на Рогън и се представи с името Стефан Вроцк.
— Аз съм този, който ще ви съдейства. Нашият приятел Бейли настоя да се заема лично, за да успеете в мисията си.
Той махна величествено с ръка и преводачът побърза да излезе. Щом останаха насаме, Вроцк заговори високомерно: