Майкъл млъкна, за да запали цигара. Чак когато срещна погледа на агента, заговори отново:
— Седмият, старшият сред моите мъчители, който бе записал писъците на жена ми, за да издевателства над мен, е съдията Клаус фон Остен. Най-високопоставеният германски федерален съдия в Бавария. Политикът с безоблачно бъдеще, вероятният следващ канцлер на Западна Германия, който има неизменната подкрепа на нашия Държавен департамент. И отгоре на всичко американското разузнаване го държи в ноктите си. За вас е немислимо както фон Остен да бъде убит от мен, така и да бъде съден за военни престъпления. — Майкъл смачка фаса в пепелника. — За да ми попречите, за да не бъде разгласено миналото му на гестаповец, аз трябваше да бъда ликвидиран. Ти си заповядал на Вроцк да ме предаде на унгарската тайна полиция. Не е ли вярно, Бейли? Просто и безупречно решение — точно както предпочитате вие, винаги искрените агенти от разузнаването.
Вроцк каза с обичайния си нагъл тон:
— И какво ще ни спре да си решим проблема тук и сега?
Бейли изгледа подчинения си с такава досада, че показа колко насилено е търпението му.
— Я обясни на своето шпионче какво ще го спре — развеселен го подкачи Майкъл, но агентът мълчеше. Затова Майкъл изви глава към Вроцк. — Твърде тъп си, за да познаеш какво направих, но твоят шеф вече се досети. Изпратих писма до хора в Щатите, на които мога да разчитам. Ако умра, фон Остен ще бъде разобличен и американската подкрепа за него ще се превърне в позорно петно. А на американските разузнавачи тук, в Европа, ще им плеснат един здрав шамар зад врата направо от Вашингтон. Не можете да ме убиете. Същото ще се случи и ако бъда заловен — фон Остен си го отнася. Тъй че не е добра идея и да ме тикнете в ръцете на полицията. Стоите си настрана и се надявате, че ще убия фон Остен, без никой да научи подбудите ми. Не искам от вас да ми помогнете. Не обичам да прекалявам.
Втрещеният Вроцк дори не забелязваше, че устата му зее заради увисналата долна челюст.
Бейли се изправи.
— Разнищил си ме от край до край, не мога да отрека — каза най-после той. — Това е самата истина. Вроцк изпълняваше мои заповеди. Но всичко, което правя, е част от задълженията ми. Какво ме засяга ще получиш ли справедливо възмездие, щом ще помогна моята страна да контролира Германия чрез фон Остен? Ти обаче не си направил погрешни ходове и ме принуждаваш да не се намесвам. Изобщо не се съмнявам, че ще видиш сметката на фон Остен, ако ще утре хиляда ченгета да те търсят навсякъде из града. Само едно нещо си пропуснал, Рогън — най-добре ще е да им се изплъзнеш, след като го убиеш.
— Не ми пука — сви рамене Майкъл.
— Знам. Не ти пука и какво сполетява жените, които са с тебе. — Бейли видя, че Рогън не го разбира. — Първо са убили заради тебе хубавата ти французойка, сега ще загази и тази фройлайн.
Агентът кимна към седналата на дивана Розали.
— Какви са тези глупости? — озъби му се Майкъл.
Бейли се усмихна широко за пръв път тази вечер.
— Подсказвам ти, че ако убиеш фон Остен и после се оставиш да те убият, ще му съсипя живота на това момиче. Или ще я обвинят като съучастничка в убийствата, или ще я натикат обратно в лудницата. Същото важи и ако фон Остен остане жив, а ти умреш, но миналото му бъде разкрито заради твоите писма. Предлагам ти друга възможност. Забрави за фон Остен и ще се погрижа никой да не се занимава с тебе и с момичето. Ще уредя и документи за нея, за да замине в Щатите с тебе. Помисли си.
Гласът на Рогън го спря пред вратата.
— Бейли, кажи ми истината… Ако ти беше един от седмината в Съдебната палата, щеше ли да вършиш същото като тях?
Бейли се замисли за около минута и отговори спокойно:
— Ако това би помогнало на моята страна да победи във войната — да, щях да постъпвам като тях.
Той излезе след Вроцк и затвори вратата.
Майкъл се надигна и пристъпи към бюрото. Розали го видя да завинтва заглушителя към цевта на пистолета и промълви с усилие:
— Моля те, недей. Не ме е страх от нищо, което могат да ми направят.
Изправи се, направи крачка към вратата, сякаш се канеше да го спре, но се върна и седна на дивана.
Майкъл се вгледа в нея.
— Знам какво си мислиш, но аз простих на Бейли и Вроцк предателството в Будапеща, нали? Всеки в този занаят е някакъв изроден звяр, а не човек. Всички те се захващат с тази работа по свое желание. Никой не ги е принудил. Знаят с какво ще се занимават и какво ще се иска от тях — да изтезават, да предават и да убиват други хора. Не изпитвам никакво съжаление към тях.