Щом му посегнаха, Майкъл Рогън подивя.
Впи зъби в ухото на едно момче и почти го откъсна. Обви с ръка гърлото му и започна да го души, макар че цялата банда го налагаше с юмруци и ритници. Дотичаха мъже и разтърваха децата, но трима от бандата и Майкъл постъпиха в болница.
Никой не понечи да го тормози след случката.
Отбягваха го, както всеки заобикаля отдалеч беснеещите луди.
Той беше достатъчно умен да прозре, че яростта му наистина не е нормална. Накрая се сети какво я причинява — имаше изумителната си и може би гениална памет и схватливост, без да е направил нищо, за да ги заслужи. Измъчваха го угризения. Сподели това откритие с баща си, който го разбра и се замисли какво да стори, за да облекчи живота му.
За жалост Джоузеф Рогън почина от инфаркт, преди да измисли как да помогне на сина си.
На петнадесет Майкъл Рогън беше висок, силен, с отмерени и плавни движения. Неуморно поглъщаше далеч по-сложни знания и попаднал изцяло под влиянието на своята майка, той вярваше, че умът му е едва ли не свещена ценност, над която трябва да бди, за да изсипе в бъдеще даровете й над всички хора. Тогава вече беше бакалавър и се готвеше да защити магистърската си степен.
Майка му го глезеше като крал.
Но през тази година очите на Майкъл се отвориха за момичетата.
В това по нищо не се различаваше от връстниците си. Откри обаче с искрена покруса, че момичетата се плашат от него и отблъскват неумелото му ухажване със засмяна жестокост. Толкова превъзхождаше по интелект околните, че си оставаше нежелан особняк. Не му оставаше нищо друго, освен да се зарови още по-усърдно в учебниците.
Но на осемнадесет попадна сред хора, които го приемаха като равен — преподавателите и другите студенти в престижния университет, където подготвяше докторската си дисертация по математика. Там и момичетата не криеха, че ги привлича. Майкъл беше едър за възрастта си и плещест, външността му лесно заблуждаваше, че е на двайсет и две, дори на двайсет и три. Научи се да прикрива старателно блестящия си ум, за да не стряска прекалено хората, и най-сетне се озова в леглото на момиче.
Мериън Хоукинс беше руса хубавица, която изобщо не пренебрегваше учението, но не й хрумваше да се откаже и от забавленията до зори. Заедно опознаваха удоволствията на секса цяла година. Рогън позанемари дисертацията, изпи внушителни количества бира и направи още куп дребни глупости, присъщи на възрастта му. Майка му се огорчаваше от промяната в него, синът й обаче не допускаше нейните чувства да го засегнат. Не беше готов да си го признае, но вече се отнасяше с неприязън към своята майка.
Японците нападнаха Пърл Харбър в деня, когато Майкъл получи своята докторска степен по математика.
Той се отегчаваше от Мериън и търсеше начин да се измъкне от връзката с нея без скандали. Омръзна му да усъвършенства ума си, омръзна му да понася майка си.
Жадуваше за приключения и истински предизвикателства.
На другия ден след нападението срещу Пърл Харбър седна пред бюрото си и съчини дълго писмо до началника на армейското разузнаване. Състави списък на академичните си постижения и дипломи и не пропусна да ги приложи към писмото.
Точно след пет дни получи телеграма — нареждаха му да се яви във Вашингтон на събеседване.
Този разговор преобърна живота му.
Извикаха го при късо подстриган капитан от разузнаването, когото завари да преглежда отегчено списъка. Не изглеждаше впечатлен и показа досадата си, щом научи, че Рогън никога не се е проявявал в спорта.
Капитан Алигзандър прибра документите му в жълтата папка и ги занесе в стаята зад кабинета му. Позабави се вътре и даде на Майкъл лист с текст, копиран на мимеограф. Чукна по текста с молива си.
— Това е кодирано съобщение. Шифърът е от старите, които отдавна не използваме. Искам все пак да видя дали ще го разгадаеш. Не се изненадвай, ако те затрудни прекалено — нямаш никаква подготовка в криптографията, нали?
Майкъл плъзна поглед по листа. Изглеждаше, че кодирането се състои от стандартно заместване на символите. Той се бе занимавал с криптография и теория на шифрите още на единадесет години… за развлечение. Взе молива и след пет минути прочете на глас разшифрованото съобщение.
Капитанът се шмугна в задната стая и се върна с друга жълта папка. Извади от нея лист, на който имаше отпечатани само два абзаца.
Този шифър беше несравнимо по-сложен, а краткостта на текста правеше разгадаването му значително по-трудно. Рогън напрягаше ума си почти час, докато се справи с кода. Капитан Алигзандър погледна написаното от него и отново нахълта в другата стая.