Този път заедно с него излезе полковник с посивяла коса, който седна в ъгъла и загледа Рогън втренчено.
Следващите три страници бяха покрити от горе до долу със символи.
Капитанът се подсмихваше. Майкъл познаваше тази усмивчица от лицата на преподавателите и специалистите, които се надяваха, че поне веднъж са му дали непосилна задача. Напомни си да бъде крайно внимателен — и наистина минаха три часа, преди да разшифрова текста. Съсредоточи се така, че не забеляза как стаята се напълни с офицери, които не отделяха погледи от него. Накрая Майкъл подаде листовете на капитан Алигзандър, който ги прочете набързо и безмълвно ги връчи на полковника.
Старшият офицер също не загуби много време в четене и заповяда отсечено на капитана:
— Доведете го в моя кабинет.
Рогън, за когото това изпитание беше възможност да се повесели от сърце, забеляза с изненада колко е разтревожен полковникът.
Първите му думи към него гласяха:
— Младежо, ти ми съсипа деня.
— Съжалявам — учтиво отвърна Майкъл, но не му пукаше.
Надменното държание на капитан Алигзандър го бе по дразнило.
— Ти не си виновен — изръмжа полковникът. — Никой от нас не вярваше, че ще разгадаеш този шифър. Смятаме го за един от най-добрите, но след като ти го разчете, длъжни сме да го сменим с друг. Ако след проверката те вземем на служба при нас, може би ще го използваме отново.
Майкъл промърмори слисан:
— Да не искате да кажете, че всичките ви шифри са толкова лесни за разбиване?
— Лесни са за тебе — сухо уточни полковникът. — Очевидно е. За останалите са безнадеждна главоблъсканица. Готов ли си да постъпиш на военна служба незабавно?
— Още в този миг — не скри радостта си от предложението Рогън.
Полковникът сви вежди и се намръщи.
— Не става просто така, нито толкова лесно. Трябва да проверим доколко си благонадежден. До края на проверката ще те задържим при нас под охрана. И сега знаеш твърде много, за да се размотаваш на свобода. Обикновена формалност, уверявам те.
Оказа се, че въпросната „формалност“ означава почти седмица в ареста на разузнаването, пред който и затворът в Алкатраз приличаше на летен лагер за скаути. На Майкъл не му и хрумна, че разузнаването проявява подобно отношение към своите служители. В края на въпросната седмица положи клетва и постъпи на военна служба със звание младши лейтенант.
Три месеца по-късно ръководеше отдела, който се занимаваше с всички шифровани съобщения на европейските държави освен съветските. С главоблъсканиците на руснаците се мъчеше азиатският отдел.
Майкъл беше щастлив.
За пръв път вършеше нещо важно и вълнуващо. Неговата памет, неговият приказно остър и красив ум помагаха на страната му да победи в световна война. А във Вашингтон изобщо не липсваха момичета. Не след дълго го повишиха в звание. Какво още да иска?
Но към 1943 година пак го обзеха угризенията.
Струваше му се, че злоупотребява със способностите си, за да избегне опасностите на фронтовата линия, и подаде рапорт да го преместят в оперативното управление на разузнаването. Отхвърлиха молбата му, защото беше прекалено ценен, за да рискуват живота му.
Тогава го осени идеята да се превърне в действащ разпределител и организатор на шифри, който да координира нахлуването на съюзническите войски във Франция от тила на врага. Разработи замисъла си до последната подробност и го изпипа толкова безупречно, че началник-щабът на армията даде одобрението си. Ето как спуснаха с парашут талантливия капитан Рогън във Франция.
Гордееше се със себе си и знаеше, че ако баща му беше жив, също щеше да се гордее с постъпката му. Но неговата майка ридаеше, защото Майкъл хвърляше в ада на войната този ненадминат мозък, който пазеха и отглеждаха толкова дълго. Синът й само сви рамене. Още не бе направил нищо изключително. Може би след войната щеше да открие какво му е най-интересно и да докаже, че наистина е гений. Но вече бе натрупал достатъчно опит и проумя, че и за най-невероятните дарби са задължителни дълги години на неспирен труд, за да ги развиеш докрай. За всичко щеше да има време след войната.
В първия ден на 1944 година капитан Майкъл Рогън стъпи на окупираната от германците френска земя като представител на съюзническите сили за връзка с местната нелегална съпротива. Месеци преди това се подготвяше със свои британски колеги, научи се да работи с радиостанция, а в лявата му длан бе вкарана малка капсула с отрова, за да се самоубие при залавяне.