Настани се с фалшиви документи при семейство Шарни, които участваха в съпротивата. Живееше в градчето Витри-сюр-Сен недалеч от Париж. Оттам ръководеше своята мрежа от куриери и осведомители, оттам изпращаше кодирани съобщения до Центъра в Англия. Понякога получаваше още искания за подробна информация, която беше важна за подготовката на Втория фронт в Европа.
Дните минаваха спокойно, никой не го тормозеше. В неделя, ако времето беше хубаво, излизаше на пикник с Кристин, дъщерята на семейство Шарни — дългокрако симпатично момиче с кестенява коса. Тя беше студентка по музикознание в местния университет. Скоро се влюбиха, после Кристин забременя.
Накривил баретата си и с майсторски изработените фалшиви документи в джоба Майкъл се ожени за Кристин в кметството. Върнаха се в дома на родителите й, за да продължат заедно работата с нелегалните.
Когато съюзническите войски нахлуха в Нормандия на 6 юни 1944 година, Рогън приемаше и предаваше толкова съобщения по радиостанцията, че неволно стана непредпазлив. Две седмици по-късно гестаповците обкръжиха къщата на семейство Шарни и арестуваха всички, които завариха там. Те бяха изчакали търпеливо най-удобния за тях момент — задържаха не само Рогън, Кристин и родителите й, а и наведнъж шестима куриери от съпротивата, дошли да получат указания.
След още месец всички бяха разпитани, осъдени и екзекутирани. Всички с изключение на Майкъл Рогън и неговата съпруга.
Германците изтезаваха толкова упорито останалите, че научиха от тях за дарбата на Рогън да запаметява съвсем точно и най-сложните шифри. Решиха да му отделят по-особено внимание. Обясниха с усмивка на Майкъл, че са оставили жена му жива „от съжаление към него“. Тогава Кристин беше в петия месец на бременността.
Шест седмици след залавянето им ги откараха поотделно в Мюнхен с коли на Гестапо. На оживения централен площад в този град се издигаше Съдебната палата и в едно от крилата й започнаха последните и най-страшните разпити на Майкъл Рогън. Не можеше да преброи колко дни се проточи безкрайният ад. Но и след години неговата невероятна памет го връщаше безпощадно във всеки миг, повтаряше мъката му секунда по секунда.
Отново. И отново.
Хиляди нощи поред кошмарите му започваха с групата от седмина мъчители, които го чакаха във високата стая насред мюнхенската Съдебна палата — чакаха го търпеливо и весело, защото предвкусваха развлечението.
Всички те носеха на ръкавите си ленти с пречупен кръст, но униформите на двама от тях леко се различаваха. Рогън разгледа внимателно кокардите на фуражките им — единият беше от унгарската армия, другият от италианската. Тези двамата не участваха в разпитите отначало, само се придържаха към ролята си на официални наблюдатели.
Старшият в групата беше висок офицер с аристократична осанка и хлътнали очи. Той увери Рогън, че искат от него само шифрите, които пази в главата си, и ако бъде сговорчив, ще спаси и своя живот, и живота на жена си и нероденото им дете. Задаваха въпросите си неуморно от първия ден, но Рогън не отвори уста нито веднъж, за да отговори. Вечерта на втория ден чу Кристин да вика пронизително за помощ от съседната стая. Тя крещеше ужасена името му като в нескончаема агония.
Рогън се вторачи в светналите очи на старшия офицер и прошепна:
— Спрете това… Спрете го! Ще ви кажа всичко.
Пет дни ги залъгваше със стари шифри, на които никой не разчиташе от доста време. Мъчителите му откриха някак, че ги баламосва — може би сравняваха шифрите с прехванатите съобщения на съюзническите сили. Накрая пак го накараха да седне насред стаята и застанаха в кръг около него.
Нито го разпитваха, нито го докоснаха. След секунди Майкъл пак чу изтерзаните писъци на Кристин. Нямаше думи, с които да опише болката в гласа й. Той изломоти, че ще им каже всичко, което искат да знаят, но старшият на групата завъртя глава безмълвно. Никой не говореше, докато писъците ехтяха сред стените и в ушите им. Рогън се свлече разплакан на пода, почти изпаднал в несвяст.
Тогава офицерите го сграбчиха и го извлякоха към съседната стая. Там италианецът седеше до маса с поставен на нея фонограф. Черната плоча се въртеше и разпращаше оглушителните викове на Кристин по кънтящите коридори.
— Нямаше никакъв шанс да ни излъжеш — презрително изрече старшият офицер. — Ние те надхитрихме. Жена ти умря още в първия ден на изтезанията.
Майкъл се взираше внимателно в лицата им. Ако оцелееше по чудо, някой ден щеше да се разправи с всички тях.
Мина доста време, преди да осъзнае, че те го подтикваха тъкмо към това настървение. Пак обещаха да го оставят жив, ако им разкрие истинските шифри. И жаждата за мъст го принуди да им се подчини. Две седмици пишеше по памет шифри и обясняваше как се прилагат. Накрая го върнаха в единичната му килия, изтекоха още ред месеци според объркания му вътрешен часовник.