На теория това беше вярно. Само че Пето пристанище беше безполезно и на практика изоставено от града по времето, когато Каз си го присвои. Той направи необходимото да почисти морското дъно от затлачилите го наноси, после ремонтира основно доковете и кея, все скъпи операции, заради които се наложи да ипотекира Вранския клуб. Пер Хаскел постоянно го кълнеше за глупавите разходи, но накрая отстъпи. Според Каз старецът казал буквално следното: „Сам си купуваш въжето, на което да се обесиш“. Но инвестицията се беше изплатила за по-малко от година. Сега Пето пристанище посрещаше търговски, както и пътнически кораби от целия свят, пълни с туристи и войници, нетърпеливи да се опият от гледките и насладите на Кетердам. Утайките имаха първото право върху всички тях — насочваха ги с все портфейлите им към бардаците, таверните и игралните зали, собственост на бандата. Пето пристанище беше спечелило истинско състояние на стареца и беше циментирало Утайките като сериозни играчи в Кацата дори повече от безспорния успех на Вранския клуб. Но заедно с печалбите дойде и нежеланото внимание. Гийлс и неговите Черни шипове вече цяла година създаваха неприятности на Утайките, свиваха обръч около Пето пристанище и скубеха гълъбчета, които не бяха техни по право.
— Пето пристанище е наше — повтори Каз. — Това не подлежи на договаряне. Месите се в трафика ни, прихванали сте и товар с юрда, който трябваше да пристане преди две нощи.
— Нямам представа за какво говориш.
— Знам, че ти идва отвътре, Гийлс, но поне сега не се прави на глупак.
Гийлс пристъпи напред. Йеспер и Големия Болиджър се наежиха видимо.
— Напразно увърташ, момче — каза Гийлс. — Всички знаем, че старецът няма нужния апетит за истинска война. Слаб му е стомахът.
Смехът на Каз беше сух като шумоленето на мъртви листа.
— Но сега аз съм на трапезата ти, Гийлс, и апетит не ми липсва. Ако искаш война, ще я имаш, повярвай ми.
— А ако не си на разположение, Брекер? Не е тайна за никого, че ти си гръбнакът на всичко, което Хаскел прави. Пречупиш ли гръбнака, Утайките ще се сринат.
Йеспер изпръхтя.
— Стомах, гръбнак. Кое е следващото — далакът?
— Млъкни бе — озъби се Оомен.
Правилата диктуваха, че започнат ли преговорите, само лейтенантите имат право да говорят. Йеспер изрече беззвучно едно „извинявам се“ и завъртя пръсти пред устата си, все едно я заключва.
— По всичко личи, че ме заплашваш, Гийлс — рече Каз. — Но искам да бъда сигурен, преди да реша как ще реагирам на заплахите ти.
— Не ти липсва самочувствие, нали, Брекер?
— Никак.
Гийлс избухна в смях и ръгна с лакът Оомен.
— Чуй го само това нахално лайно. Брекер, улиците на Кетердам не са твоя собственост. Хлапетата като теб са като бълхи. През няколко години се излюпвате и си развявате байрака, докато някое голямо куче не реши да се почеше. А нека ти кажа под секрет, че започва да ми писва от сърбежа. — Скръсти ръце пред гърдите си, видимо доволен от цветната метафора. — Ами ако ти кажа, че в момента двама стражи са насочили хубавите си градски пушкала към теб и секундантите ти?
Стомахът на Иней се смъкна в петите. Това ли е имал предвид Каз, когато каза, че Гийлс може да е купил стражата?
Каз вдигна глава да погледне към покрива.
— Наемаш градски стражи да убиват вместо теб? Възскъпа операция за банда като твоята. Нещо не ми се вярва, че ти е по джоба.
Иней се покатери на парапета и пое нагоре към покрива.
Всяка нощ двама от градските стражи патрулираха върху покрива на Борсата. По няколко крюге от Утайките и Черните шипове обичайно гарантираха, че стражите няма да се намесят в преговорите. Обичайно. Но казаното от Гийлс намекваше за друго. Наистина ли беше успял да подкупи градски стражи да стрелят по конкуренцията? Ако е така, то шансовете на Утайките да оцелеят току-що се бяха свили драматично.
Като повечето сгради в Кетердам, и Борсата имаше стръмен покрив заради силните дъждове, затова стражите патрулираха по тясна пътечка над централния двор. Иней не тръгна натам — този маршрут беше много по-лесен, но не предлагаше никакво прикритие. Вместо това се изкатери донякъде по хлъзгавия скат на стръмния покрив, после запълзя настрани като паяк. Държеше под око пътечката на стражите, наострила уши за разговора долу. Може би Гийлс блъфираше. А може би двамата стражи се бяха привели над парапета с пушки в ръце, хванали на мушка Каз или секундантите му.
— Изискваше известно усилие — призна Гийлс. — В момента дейността ни е свита, а градските стражи никак не са евтини. Но си струва, предвид целта.