— И въпросната цел съм аз?
— Въпросната цел си ти.
— Поласкан съм.
— Утайките няма да изкарат и една седмица без теб.
— Бих им дал поне месец заради инерцията.
Една мисъл изкрещя в главата на Иней. „Ако Каз го няма, аз ще остана ли? Или ще си плюя на петите въпреки дълга, който имам към Пер Хаскел? С риск мутрите му да ме подгонят?“ Ако не направеше нещо по най-бързия начин, тази въображаема дилема можеше да стане съвсем реална.
— Самодоволен плъх си ти, сякаш не си изпълзял от канавките — каза Гийлс и се разсмя отново. — Нямам търпение да изтрия тази надута физиономия от лицето ти.
— Ами действай — рече Каз.
Иней рискува да погледне надолу. Гласът му се беше променил, нямаше и следа от обичайното му чувство за хумор.
— Да наредя ли да пуснат куршум в здравия ти крак, Брекер?
„Къде са проклетите стражи?“ — питаше се Иней, ускорила ход. Пресече почти на бегом стръмния скат на покрива. Борсата беше огромна, разляла се бе между две пресечки и територията, която Иней трябваше да покрие, бе твърде голяма.
— Стига приказки, Гийлс. Хайде, кажи им да стрелят.
— Каз… — обади се притеснено Йеспер.
— Давай. Бъди мъж и заповядай да стрелят.
Каква игра играеше Каз? Очаквал ли беше това развитие на нещата? Или просто е приел, че Иней ще стигне навреме до стражите?
Погледна отново надолу. От Гийлс се излъчваше нетърпение. Той си пое дълбоко дъх, после издиша шумно. Иней стъпи накриво и едва не се хлъзна към ръба на покрива. „Той ще го направи. И Каз ще умре пред очите ми.“
— Огън! — извика Гийлс.
Изстрел разцепи въздуха. Големия Болиджър извика и се строполи на земята.
— Мамка му! — ревна Йеспер, смъкна се на едно коляно до Болиджър и притисна ръка към огнестрелната рана. Едрият мъж стенеше жално. — Дебелак смотан! — извика той към Гийлс. — Току-що наруши неутралната територия!
— Може вие да сте стреляли първи — отвърна Гийлс. — А и кой ще знае? Никой от вас няма да излезе оттук жив.
Гласът му прозвуча твърде пискливо. Гийлс се опитваше да запази самообладание, но паниката се усещаше в думите му като трескавото биене с крила на уплашена птица. Защо? Само допреди миг се държеше като единовластен господар на ситуацията.
Точно тогава Иней си даде сметка, че Каз не е помръднал.
— Нещо не ми изглеждаш добре, Гийлс.
— Добре съм си аз — отрече той, но определено не изгледаше добре.
Беше блед, тресеше се. Очите му шареха наляво-надясно, сякаш се опитваха да различат нещо върху тъмния покрив.
— Сериозно? — попита небрежно Каз. — Май нещата не се развиват точно по план, а?
— Каз — каза Йеспер, — Болиджър кърви много…
— Добре — рече Каз.
— Трябва му лекар!
Каз хвърли бегъл поглед на ранения мъж.
— Малко го боли коремът, голяма работа. Да се благодари, че не наредих на Холст да стреля в главата му.
Дори от покрива Иней видя как Гийлс се сви.
— Така се казва стражът, нали? — попита Каз. — Вилем Холст и Берт ван Даал — двамата стражи на пост тази нощ. Онези, заради които си изпразнил кесията на Черните шипове?
Гийлс мълчеше.
— Вилем Холст — извика Каз, така че гласът му да стигне до покрива — обича да залага почти колкото Йеспер, затова твоите пари са го изкушили. Само че Холст има далеч по-големи проблеми… да ги наречем неустоими пориви. Няма да навлизам в подробности. Тайните не са като парите. Не запазват стойността си, когато ги похарчиш. Затова ще трябва да приемеш на доверие думите ми, че от този тип дори на теб ще ти се пригади. Прав ли съм, Холст?
Отговорът дойде под формата на още един изстрел. Куршумът се заби в паветата близо до краката на Гийлс. Той изблея уплашено и отскочи назад.
Този път Иней успя да проследи посоката на стрелбата. Изстрелът беше дошъл откъм западната фасада на сградата. Щом Холст беше там, значи другият страж, Берт ван Даал, би трябвало да е при източната фасада. Дали Каз беше неутрализирал и него? Или разчиташе на Иней за това? Тя ускори паешката си крачка по стръмния скат.
— Застреляй го, Холст! — ревна Гийлс с пресекващ от отчаяние глас. — Застреляй го в главата!
Каз изсумтя с отвращение.
— Наистина ли мислиш, че тайната ще умре с мен? Хайде, Холст — извика той. — Пусни куршум в черепа ми. Преди да съм паднал на земята, куриери ще потеглят на бегом към жена ти и капитана на стражата.
Нов изстрел не прозвуча.
— Как? — горчиво измрънка Гийлс. — Как изобщо си разбрал кой ще е на пост тази нощ? Аз платих майка си и баща си, за да се докопам до графика. Няма начин да си предложил повече.