— Да речем, че моята валута се котира по-добре.
— Парите са си пари.
— Аз търгувам с информация, Гийлс. С нещата, които мъжете правят, когато си мислят, че никой не гледа. Срамът е с много по-висок курс от всяка парична валута.
Каз изнася представление, осъзна Иней, печелеше й време да се придвижи по покрива.
— Тревожиш се за втория страж? Добрият стар Берт ван Даал? — попита Каз. — Може би сега клечи горе и се чуди как да постъпи. Мен ли да застреля? Или Холст? А може би съм докопал и него и сега той се цели в твоите гърди, Гийлс. — Приведе се напред, сякаш с Гийлс споделяха някаква голяма тайна. — Защо не дадеш заповед на Ван Даал и да видим какво ще стане?
Гийлс взе да отваря и затваря уста като шаран, после ревна:
— Ван Даал!
Ван Даал тъкмо отваряше уста да отговори, когато Иней се промъкна зад него и опря нож в гърлото му. Различила бе силуета му в последния момент, едва успя да се плъзне навреме по влажните керемиди. Светци, защо Каз винаги играеше толкова опасно!
— Шшш — прошепна тя в ухото на стража, после го ръгна леко, колкото Ван Даал да усети върха на втория нож, прицелен в бъбрека му.
— Моля те — изпъшка той. — Аз…
— Харесва ми, когато мъжете се молят — каза Иней. — Но сега не е подходящият момент за молби.
Виждаше над рамото му как Гийлс се гърчи от отчаяние на двора долу, гърдите му се издуваха и спадаха в пристъп на дива паника.
— Ван Даал! — ревна отново той. Ярост разкриви лицето му, преди да се обърне отново към Каз. — Винаги си с една крачка напред, нали?
— Когато става въпрос за теб, Гийлс, преднината ми е голяма.
Само че Гийлс се усмихна неочаквано — бегла усмивка, напрегната и доволна. „Усмивка на победител“, осъзна с нов ужас Иней.
— Състезанието още не е приключило. — Гийлс бръкна под палтото си и извади голям черен пистолет.
— Най-после — рече Каз. — Голямото разкритие. Сега вече Йеспер може да се вземе в ръце, вместо да рони сълзи над Болиджър като дърта оплаквачка.
Йеспер гледаше втренчено оръжието, объркан и гневен.
— Болиджър го претърси. Той… Ох, Големи Бол, идиот такъв! — изпъшка той.
Иней не можеше да повярва на очите си. Стражът изпъшка тихичко в хватката й — неволно я бе стегнала, разсеяна от гнева и изненадата.
— Споко — каза тя и охлаби малко хватката си, макар че изпитваше неустоимо желание да наръга нещо. Големия Болиджър беше обискирал Гийлс. Не би могъл да пропусне толкова голям пистолет. Беше ги предал.
Затова ли Каз беше настоял Големия Болиджър да бъде вторият му секундант за тази вечер? За да получи публично потвърждение, че той е преминал на страната на Черните шипове? Това обясняваше защо е инструктирал Холст да простреля Болиджър в корема. Какво от това обаче? Да, вече всички знаеха, че Бол е предател, но това не отменяше факта, че Гийлс е насочил пистолет към гърдите на Каз.
Гийлс се подсмихна самодоволно.
— Каз Брекер, майсторът на бягствата. Да видим как ще се измъкнеш сега.
— По същия път, по който дойдох. — Без да обръща внимание на пистолета, Каз насочи вниманието си към едрия мъж, който лежеше на земята. — Знаеш ли какъв ти е проблемът, Болиджър? — попита той и ръгна раната в корема му с върха на бастуна си. — Въпросът не беше реторичен. Знаеш ли какъв е най-големият ти проблем?
— Нееее… — чу се отдолу.
— Пробвай — изсъска Каз.
Големия Бол не каза нищо, само изскимтя отново.
— Добре, аз ще ти кажа тогава. Ти си мързелив. Аз го знам. Всички го знаят. Затова беше логично да се запитам защо моят най-мързелив бияч става рано два пъти седмично и изминава с по три километра повече, за да закуси в „Пекарната на Цила“, при положение че яйцата са в пъти по-добри в Кооперома. Големия Бол внезапно се превръща в чучулига, Черните шипове стават все по-смели на наша територия, а после прихващат и най-големия ни товар с юрда. Изводът се наложи от само себе си. — Каз въздъхна и се обърна към Гийлс. — Така става, когато глупави хора правят големи планове.
— Вече няма значение, нали така? — отвърна Гийлс. — Ако положението загрубее още, ще стрелям, при това почти от упор. Може би твоите хора ще застрелят мен или моите хора, но ти със сигурност няма да избегнеш този куршум.
Каз пристъпи напред, докато дулото на големия пистолет не опря в гърдите му.
— Без никакво съмнение, Гийлс.
— Мислиш, че няма да го направя?
— О, убеден съм, че би го направил с радост и песен в черното си сърце. Няма да е тази нощ обаче.
Пръстът на Гийлс трепна върху спусъка.