Каз коленичи до Болиджър. Едрият мъж скимтеше.
— Погледни ме, Болиджър. В случай че не умреш от раната си тази нощ, имаш време до залез-слънце утре да се ометеш от Кетердам. Чуя ли, че се навърташ в околностите на града, ще те намерят в някоя от бъчвите на Цила. — После вдигна поглед към Гийлс. — Ако помогнеш на Болиджър или разбера, че се е присъединил към Черните шипове, ще ти потърся сметка.
— Моля те, Каз! — изстена Болиджър.
— Ти имаше дом и сам го съсипа. Не очаквай съчувствие от мен. — Изправи се и извади часовника си от джобчето на жилетката. — Не очаквах това да се проточи толкова. По-добре да тръгвам, иначе бедната Елизе ще се свари без време.
Гийлс поклати глава.
— Има ти нещо, Брекер. Не знам какво е, но нещо определено не ти е наред.
Каз кривна глава настрани.
— Ти си от предградията, нали, Гийлс? Дошъл си в града да си пробваш късмета. — Приглади с ръка единия ревер на палтото си. — Аз, от своя страна, съм от копеленцата, каквито се произвеждат единствено в Кацата.
Въпреки заредения пистолет, който се въргаляше в краката на Гийлс и секундантите му, Каз им обърна гръб и закуцука по паветата към източната арка. Йеспер приклекна още веднъж край Болиджър и го плесна нежно по бузата.
— Идиот — тъжно каза той, после тръгна след Каз.
Иней продължи да наблюдава Черните шипове от покрива. Оомен взе пистолета на Гийлс и тримата си размениха тихо по няколко думи.
— Не си тръгвайте — примоли се Болиджър. — Не ме оставяйте сам. — Опита се да хване Гийлс за крачола.
Гийлс го срита. Зарязаха го да лежи, свит на топка и в локва кръв.
Иней издърпа пушката на Ван Даал от ръцете му, преди да го пусне.
— Прибирай се — каза тя на стража.
Той хвърли уплашен поглед през рамо, после хукна по покривната пътечка. Далеч долу Големия Бол пълзеше с усилие към изхода на Борсата. Очевидно беше достатъчно глупав да ядоса Каз Брекер, но беше оцелял дълги години в Кацата, а това изискваше силна воля. Може би щеше да оцелее и сега.
„Помогни му“ — обади се едно гласче в главата й. Само допреди десетина минути той й беше брат по оръжие. Струваше й се нередно да го зареже така. Би могла да слезе долу и да му предложи милостива смърт, да му държи ръката, докато той преминава в Отвъдното. Или да доведе лекар, който да го спаси.
Вместо това каза една бърза молитва на езика на своите светци и пое надолу по външната стена на Борсата. Да, жал й беше за младежа, който сигурно щеше да умре самичък, без близък човек, който да го утеши в последните мигове, или ако случайно оцелее, щеше да прекара живота си в изгнание. Но задълженията й тази нощ още не бяха приключили, а Привидението нямаше време за предатели.
3. Каз
Аплодисменти и поздравления посрещнаха Каз, когато той се появи изпод източната арка. Йеспер го следваше по петите и верен на себе си, навярно изпадаше в едно от мрачните си настроения.
Дирикс, Роти и другите се втурнаха към тях с викове и доволно дюдюкане, револверите на Йеспер танцуваха победоносно във въздуха. Момчетата едва ли бяха видели много от случилото се в двора на Борсата, но вероятно бяха чули повечето. И сега приказваха един през друг:
— Бурщраат гори! Утайките нямат вода!
— Не мога да повярвам, че Гийлс подви опашка! — смееше се Роти. — Държеше зареден пистолет в ръка!
— Кажи ни какво имаш срещу стража, моля те — прекъсна го Дирикс.
— Сигурно е нещо особено мръсно.
— Чух за един тип в Слокен, който обичал да се овъргаля в ябълков сироп и после две…
— Нищо няма да ви кажа — прекъсна го Каз. — Холст може да ни е от полза и в бъдеще.
Настроението беше напрегнато, смехът им — нервен, като на хора, които знаят, че са се отървали на косъм. Част от тях бяха очаквали битка и ръцете още ги сърбяха. Но Каз знаеше, че има и друго — не му беше убягнал фактът, че нито един не спомена името на Големия Болиджър. Предателството ги беше разтърсило из основи — както заради неочакваното разкритие, така и заради начина, по който Каз беше наказал предателя. Под триумфалното дюдюкане и приповдигнатите шеги се криеше страх. „Добре.“ Каз знаеше, че Утайките до един са убийци, крадци и лъжци, и разчиташе на това. Въпросът беше да не лъжат него.
Изпрати двама да наблюдават отдалеко Големия Бол — ако случайно оцелее, задачата им беше да видят дали наистина ще напусне града. Останалите можеха да се върнат в Ребрата и Вранския клуб, където да удавят тревогите си във вино, да направят някоя простотия и да разпространят новината за тазнощните събития. Щяха да разкажат какво са видели, да си измислят останалото и с всеки преразказ Мръсните ръце щеше да става все по-луд и по-безскрупулен. Колкото до самия Каз, той имаше да свърши още нещо и първата му спирка щеше да е Пето пристанище.