— Не ми пука кой си, нито колко е голям рубинът ти. Нямаш право да ме отвличаш от собствените ми улици. Нито да ми предлагаш сделка, докато ме държиш окован.
— Мика — извика Ван Ек.
И тогава се случи отново. Някакво момче влезе през стената на библиотеката. Беше бледо като труп и носеше бродираното синьо палто на вълнотворец в комплект с червено-златна панделка на ревера, която го бележеше като част от домакинството на Ван Ек. Но дори гришаните не можеха да минават през стени.
„Упоили са ме — помисли си Каз в опит да не изпада в паника. — Дали са ми нещо.“ Или пък беше някакъв фокус, от онези, които правеха по панаирите — срязано на две половини момиче, гълъби, излитащи от чайник…
— Какво е това, мамка му? — изръмжа той.
— Пуснете ме и ще обясня.
— И така можеш да обясниш.
Ван Ек издиша на пресекулки.
— Това, което виждаш, се дължи на юрда парем.
— Юрда е обикновен стимулант. — Дребни изсушени цветчета, които се отглеждаха в Новий Зем и се продаваха легално из цял Кетердам. Когато се присъедини към Утайките, Каз ги дъвчеше редовно, за да е нащрек по време на нощните операции. Зъбите му оставаха оранжеви с дни. — Безобидна е — добави той.
— Юрда парем е нещо различно и със сигурност не е безобидно.
— Значи наистина си ме упоил.
— Не вас, господин Брекер. Мика.
Каз се загледа в момчето. Лицето му имаше болнав цвят с тъмни сенки под очите, тялото му трепереше изпито и крехко като на човек, който не се е хранил от дни и не дава пукната пара.
— Юрда парем е братовчед на обикновената юрда — продължи Ван Ек. — Извлича се от същото растение. Не сме сигурни как точно става това, но мостра от дрогата беше изпратена на Съвета от учен на име Бо Юл-Баюр.
— Шуанец?
— Да. Иска политическо убежище в Керч, затова решил да ни изпрати мостра, така че сами да се убедим в изключителния ефект на дрогата. Моля ви, господин Брекер, нека сложим край на тази крайно неудобна поза. Ако искате, ще ви дам пистолет, но нека седнем и обсъдим това като цивилизовани хора.
— Пистолет и бастуна ми.
Ван Ек даде знак на един от стражите, който излезе и след малко се върна с бастуна на Каз… Слава богу, поне този излезе през вратата, а не през някоя стена.
— Първо пистолета — рече той. — Бавно.
Стражът извади пистолета си от кобура и го подаде на Каз с дръжката напред. Каз го изтръгна от ръката му, вдигна предпазителя с бързо движение, после пусна Ван Ек, метна ножа за отваряне на писма върху бюрото и грабна бастуна си от стража. Пистолетът беше по-полезен, разбира се, но бастунът му носеше утеха, която Каз предпочиташе да не анализира.
Ван Ек отстъпи с няколко крачки, отдалечавайки се от Каз и заредения пистолет. Явно нямаше намерение да сяда. Същото важеше и за Каз, който остана близо до прозореца, готов да се хвърли през него при нужда.
Ван Ек си пое дълбоко дъх и приглади ризата си.
— Този ваш бастун е голяма работа, господин Брекер. Дело на фабрикатор?
Наистина беше дело на гришански фабрикатор, подсилен с олово и с идеалната тежест да чупи кости.
— Не е твоя работа. Говори, Ван Ек.
Търговецът се изкашля.
— Когато Бо Юл-Баюр ни изпрати мострата от юрда парем, ние я изпробвахме върху трима гришани, по един от всеки орден.
— Които несъмнено са се включили доброволно и с охота?
— Не, бяха слуги с договор — призна Ван Ек. — Първите двама бяха фабрикатор и лечител на договор при съветник Хойде. Мика е вълнотворец. Той е мой. Сам видяхте на какво е способен под въздействието на дрогата.
Хойде? Откъде му беше познато това име?
— Не знам какво точно видях — каза Каз и хвърли поглед на Мика.
Момчето гледаше втренчено Ван Ек, сякаш чакаше с нетърпение следващата заповед. Или следващата доза.
— Обикновеният вълнотворец може да контролира приливите и отливите, водните течения, да призовава вода или влага от въздуха или от близък водоизточник. Те управляват приливите в нашето пристанище. Но под влиянието на юрда парем вълнотворецът може да променя собственото си състояние от твърдо в течно и в газообразно, и обратно, както и да го прави с други предмети. Дори със стена.
Каз се изкушаваше да изсумти пренебрежително, но истината бе, че не се сещаше за друго обяснение на видяното.
— Как?
— Трудно е да се каже. Знаете, предполагам, за муските, които някои гришани използват?
— Виждал съм да носят такива — кимна Каз. Животински кости, зъби, люспи. — Намират се трудно, доколкото знам.
— Много трудно. Но дори те могат единствено да увеличат силата на гришаните. Юрда парем променя възприятията им.