Отвращението по лицето на Ван Ек беше достойно за свое маслено платно ала ДеКапел, което да го обезсмърти.
— Няма нужда да изглеждаш чак толкова разочарован. Само си помисли колко по-неприятно би било за теб, ако този канален плъх, демек аз, имаше патриотични чувства. Тогава волю-неволю би се наложило да ме третираш с уважение, вместо да стискаш устни с погнуса.
— Благодаря ви, че ми спестявате това неудобство — каза с презрение Ван Ек. Отвори портата и спря. — Обаче наистина се питам какво би излязло от младеж с вашата интелигентност при други обстоятелства.
„Питай Йорди“ — помисли си горчиво Каз. Но не каза нищо, само сви рамене.
— Просто щях да крада от глупаци с по-добро потекло. Трийсет милиона крюге.
Ван Ек кимна.
— Трийсет. Имаме сделка.
— Имаме сделка — повтори Каз и двамата си стиснаха ръцете.
Когато грижливо поддържаната ръка на Ван Ек се сви около кожената ръкавица на Каз, търговецът присви очи.
— Защо постоянно носите ръкавици, господин Брекер?
Каз вдигна вежда.
— Убеден съм, че сте чували слуховете по този въпрос.
— Да, и всеки е по-нелеп от предходния.
Каз също ги беше чувал. Ръцете на Брекер били оцапани с толкова кръв, че не можела да се измие. Не, ръцете му били целите в белези. Брекер имал лапи с дълги нокти вместо пръсти, защото бил отчасти демон. Не бе, докосването му горяло като негасена вар — само да те пипне с ръка и кожата ти се сбръчквала като от огън.
— Изберете си един — рече Каз, преди да изчезне в мрака и мислите му да поемат към трийсетте милиона крюге и хората, които трябваше да събере, за да ги заслужи. — Във всеки има по нещо вярно.
4. Иней
Иней веднага разбра, че Каз е влязъл в Ребрата. Появата му се предаваше като вибрация в претъпканите стаи и кривите коридори, защото всеки бияч, крадец, измамник и негодяй в къщата живваше в негово присъствие. Любимият лейтенант на Пер Хаскел се беше прибрал у дома.
Ребрата не беше нищо особено, просто поредната къща в най-лошата част на Кацата, три етажа, наблъскани един връз друг, увенчани с таванско помещение и островърх покрив. Повечето сгради в тази част на града бяха строени без основи, много от тях върху мочурливи терени, където каналите бяха прокопавани както дойде. В резултат къщите се облягаха една на друга като подпийнали другарчета в бар, всяка килната сънено в своята си посока. Иней беше влизала в доста от тях по работа за Утайките и знаеше, че отвътре ситуацията е същата като отвън — помещенията бяха студени и влажни, мазилката се ронеше, прозорците не се затваряха добре и през пролуките навяваше дъжд и сняг. Но Каз беше използвал свои пари да оправи черчеветата на Ребрата и да изолира стените. Къщата беше грозна, крива и претъпкана, но пък възхитително суха.
Стаята на Иней беше на третия етаж, мъничко помещение, което побираше само тясно легло и сандък, но си имаше прозорец с изглед към островърхите покриви и комините на Кацата. Когато духнеше силен вятър и разнесеше гъстия покров от въглищен дим над града, през прозореца се виждаше дори синя ивица море.
До зазоряване оставаха няколко часа, но къщата си беше съвсем будна. Тук тишината царуваше само в мързеливите следобедни часове, а тази нощ всички бяха превъзбудени заради новините от Борсата, предателството на Големия Болиджър, а сега и уволнението на бедния Рояке.
Веднага след разговора си с Каз Иней тръгна към Вранския клуб да намери крупието. Рояке работеше на масите и раздаваше „Трънка за трима“ на Йеспер и двама равкийски туристи. Иней го изчака да приключи с раздаването, после го покани да поговорят в един от частните игрални салони с идеята да му спести публичното унижение, но Рояке не пожела.
— Не е честно — развика се той, когато Иней му обясни как се е разпоредил Каз. — Аз не мамя бе!
— Обърни се към Каз — отвърна тихичко тя.
— И не викай, ако обичаш — добави Йеспер, като стрелкаше с поглед туристите и моряците на съседните маси.
Сбиванията бяха нещо обичайно в Кацата, но не и в салоните на Вранския клуб. Ако имаш сметки за уреждане, уреждаш ги навън, където няма риск да нарушиш богоугодното скубане на гълъбчета.
— Къде е Брекер? — изръмжа Рояке.
— Не знам.
— Ти винаги знаеш всичко за всички — озъби се крупието, наведе се към нея и я облъхна с миризма на бира и чесън. — Нали за това ти плаща Мръсните ръце?
— Не знам къде е, нито кога ще се върне. Зная обаче, че ще е добре да не си тук, когато се появи.
— Дай си ми чека. Дължите ми за последната смяна.