Двамата търговци застанаха пред прозореца, на крачка пред Джуст и Рутгер.
Непознатият каза:
— Сигурен ли си, че е разумно? Това момиче е от Ордена на Корпоралките. След случилото се с твоя фабрикатор…
— Ако беше Ретвенко, щях да се притеснявам. Но Аня е добро момиче. Лечителка. Не е склонна към агресия.
— И си намалил дозата?
— Да, но както се разбрахме, ако резултатът е същият като с Фабрикатора, Съветът ще ме обезщети, нали така? Не очаквате от мен да понеса такъв разход.
Изчака търговеца да кимне, после даде знак на капитана.
— Действайте.
„Същият резултат като при фабрикатора.“ Ретвенко твърдеше, че Юри е изчезнал. Това ли е имал предвид?
— Сержант — каза капитанът. — Готов ли си?
Стражът в килията отвърна:
— Да, сър. — И извади нож.
Джуст преглътна с мъка.
— Първият тест — подкани го капитанът.
Стражът се наведе и каза на момчето да навие ръкава си. Детето се подчини и протегна ръка, а палеца на другата пъхна в устата си. „Голямо е за това“ — помисли си Джуст. Явно момченцето беше уплашено до смърт, а и самият Джуст беше спал с чорапеното си мече до четиринайсетгодишен. Факт, който по-големите му братя безмилостно обичаха да напомнят.
— Ще те заболи съвсем малко — каза стражът.
Детето, с палец в устата и ококорени очи, кимна мълчаливо.
— Това не е необходимо, моля ви… — започна Аня.
— Замълчи, ако обичаш — каза Хойде.
Стражът потупа детето по главичката, после сряза кожата под лакътя му. Момчето писна моментално.
Аня понечи да се надигне, но стражът сложи твърдо ръка на рамото й.
— Спокойно, сержант — каза Хойде. — Нека го изцери.
Аня се наведе напред през масата и взе нежно ръката на момчето.
— Шшш — прошепна тихичко тя. — Ще ти помогна.
— Ще боли ли? — попита момчето с хълцане.
Тя се усмихна.
— Изобщо не. Ще усетиш лек сърбеж и толкова. Но не трябва да мърдаш, става ли?
Джуст неволно се наведе напред. Досега не беше виждал отстрани как Аня лекува.
Тя извади носна кърпичка от ръкава си и попи кръвта. А после пръстите й се плъзнаха нежно по раната. Джуст гледаше и не вярваше на очите си — разкъсаната кожа се промени, бавно, ръбовете се сляха и от порязването не остана и следа.
Всичко това отне две-три минути, след което момчето се усмихна широко и вдигна ръката си. Мястото беше леко зачервено, но иначе кожата беше гладка и съвсем нормална на вид.
— Това магия ли беше?
Аня го чукна с пръст по нослето.
— Нещо такова. Същата магия, която собственото ти тяло прави, ако му осигурим време и чисти превръзки.
Детето изглеждаше разочаровано.
— Да, да, добре — каза нетърпеливо Хойде. — А сега парем.
Джуст се намръщи. За пръв път чуваше тази дума.
Капитанът даде знак на сержанта в килията.
— Втората стъпка.
— Протегни ръка — инструктира сержантът детето.
То поклати глава.
— Това не ми харесва.
— Направи го.
Долната устна на момчето започна да трепери, но то все пак протегна ръка. Стражът го поряза отново. После сложи на масата пред Аня малък плик от покрита с восък хартия.
— Глътни съдържанието на пакетчето — нареди Хойде на Аня.
— Какво има вътре? — попита тя с треперлив глас.
— Това не е твоя грижа.
— Какво има вътре? — повтори по-настоятелно тя.
— Няма да те убие. Искаме от теб да изпълниш няколко дребни задачи, за да преценим ефекта на лекарството. Сержантът ще има грижата да правиш само каквото ти се каже и нищо повече, разбираш ли?
Аня стисна зъби, но кимна мълчаливо.
— Никой няма да те нарани — продължи Хойде. — Помни обаче, че не можеш да излезеш от килията, дори да нараниш сержанта. Вратите са заключени отвън.
— Какво е това нещо? — прошепна Джуст.
— Не знам — отвърна Рутгер.
— А какво знаеш?
— Достатъчно, за да си затварям плювалника.
Джуст навъси вежди.
Аня взе плика с треперещи ръце и повдигна капачето.
— Хайде — подкани я Хойде.
Тя наведе глава назад и изсипа праха в устата си. После застина за миг със стиснати устни.
— Само юрда, така ли? — попита обнадеждено.
Джуст също си отдъхна. Юрда не беше нищо страшно, просто стимулант, който всички в градската стража дъвчеха, за да не заспят на пост нощем.
— Какво е на вкус? — попита Хойде.
— Като юрда, но по-сладко, някак…
Аня не довърши, вместо това вдъхна рязко. Пръстите й се свиха около ръба на масата, а зениците й се разшириха толкова, че очите й станаха черни.