— Без погребения — отвърнаха в хор другите Утайки.
В техните среди това се равняваше на пожелание за късмет.
Преди Иней да се стопи в сенките, Каз я задържа с бастуна си — закачи лакътя й с извитата му горна част, оформена като врана.
— Внимавай за стражите по покривите. Не е изключено Гийлс да ги е купил.
— Ако наистина… — започна тя, но Каз вече бе тръгнал.
Иней разпери отчаяно ръце. Имаше стотици въпроси, но както обикновено, Каз се скъпеше на отговори.
Тя хукна към онази стена на Борсата, която гледаше към канала. По време на преговори само лейтенантите и техните секунданти имаха право да влязат. Но в случай че Черните шипове бяха замислили някоя простотия, другите Утайки щяха да чакат при източната арка, въоръжени до зъби. Колкото до Гийлс, неговите въоръжени до зъби Черни шипове щяха да чакат при западния вход.
Иней щеше да си намери свой път в комплекса. Правилата за честна игра между бандите бяха от времето на Пер Хаскел. Пък и тя беше Привидението — засягаха я единствено законите на гравитацията, а имаше дни, когато дори те не успяваха да я спрат.
Приземното ниво на Борсата беше заето от складове без прозорци, затова Иней се спря на един улук, по който да се покатери до горния етаж. Посегна да хване улука, но се спря в последния момент. Извади от джоба си светулка, разтърси я и насочи зеленикавата й светлина към тръбата на улука. Цялата лъщеше, намазана с мас. Иней продължи покрай стената в търсене на друга възможност и скоро си хареса един каменен корниз със статуя на трите летящи риби, символа на Керч. Изправи се на пръсти и внимателно опипа ръба на корниза. Целият беше посипан с натрошени стъкла. „Очакват ме“ — помисли си тя с мрачна наслада.
Присъединила се бе към Утайките преди няма и две години, броени дни след като навърши петнайсет. Беше въпрос на оцеляване, но мисълта, че за толкова кратко време се е превърнала във фактор, с когото врагът се съобразява, й носеше задоволство. Ако Черните шипове си мислеха обаче, че с подобни евтини трикове ще спрат Привидението, значи се заблуждаваха жестоко.
Извади два катерачески шипа от джобовете на подплатената си жилетка и заби първо единия, после и другия между тухлите в стената. Изтегляше се нагоре и забиваше последователно шиповете, а пръстите на краката й намираха неравности и пролуки в зида. Обучаваше се за въжеиграч от най-ранна възраст и винаги ходеше боса. Само че улиците на Кетердам бяха твърде студени и мокри. След няколко неприятни провала беше платила на гришански фабрикатор, който работеше тайно в задната стаичка на една пивница на Уийнщраат, да й направи чифт кожени пантофки с грапави гумени подметки. Пасваха идеално на стъпалата й и прилепваха стабилно към всяка повърхност.
Стигна до втория етаж на Борсата и се изтегли на един прозоречен перваз, широк колкото да стъпи на него.
Каз се беше постарал да я обучи, но Иней все още не можеше да се мери с него в преодоляването на всякакви ключалки, затова й бяха нужни няколко опита, докато се справи с тази. Накрая все пак чу заветното „щрак“ и прозорецът се отвори навътре към празна канцелария. Стените бяха покрити с карти на търговски маршрути и черни дъски, на които с тебешир бяха записани имена на кораби и цени на дялове. Иней скочи вътре, затвори прозореца след себе си и тръгна между бюрата, отрупани със счетоводни документи, товарителници и фактури на спретнати купчинки.
Мина през двойна врата и излезе на балкон, гледащ към вътрешния двор на Борсата. Всяка канцелария си имаше такъв. От тези балкони викачи обявяваха новите плавания и товарителниците на новопристигналите кораби или провесваха черен флаг, когато кораб се изгубеше в морето с все товара си. Централният двор на Борсата реагираше жадно на всяка новина, трескаво се договаряха сделки, бегачи разнасяха вестите из целия град и цените на стоките. Фючърсите и акциите се вдигаха или падаха неуморно. Но тази нощ в двора цареше тишина.
Вятър подухна откъм пристанището, донесе миризма на море и раздвижи непослушните кичури, измъкнали се от плитката, свита на кравай на тила й. В двора долу се движеха светлинки на фенери, чу се потропване на бастун по каменните плочи — Каз и секундантите му пресичаха четвъртитото пространство. В отсрещния край на двора други светлинки се придвижваха към тях. Черните шипове бяха пристигнали.
Иней вдигна качулката си. Прехвърли се тихо през парапета на съседния балкон, после на следващия и така нататък, придвижвайки се паралелно с Каз и другите, възможно най-близо, макар и два ката по-горе от тях. Соленият бриз развяваше черното му палто, накуцването му беше по-силно изразено, както ставаше винаги при студено време. Йеспер не спираше да приказва и да се смее, Големия Болиджър току се кикотеше с басовия си глас.