А аз работех най-добре на улицата.
Последния път, когато бях заявила желание да се впусна лично в случай, той ми заяви, че съм неблагодарница, че много има да уча как се ръководи, че трябва да си върша проклетата работа и да съм щастлива от повишението в лейтенант.
Сега ми припомни остро, че единият от партньорите ми е убит на улицата и че само пред месеци с Джейкъби бяхме обстрелвани в една глуха уличка в Тендърлойн1. Беше истина. И двамата едва не загинахме.
Този път не можеше да ми откаже. Най-близката ми приятелка беше простреляна в гърдите, а извършителят се разхождаше свободен.
— Ще работя с Джейкъби и Конклин. Екип от трима. Ще помоля Макнийл и Чи да ни подкрепят. Ще включим и другите от отряда при нужда.
Трачио кимна разсеяно, но даде зелена светлина. Благодарих му и се обадих на Джейкъби по клетъчния. После позвъних и в болницата — попаднах на състрадателна сестра, която ми обясни, че Клеър все още е в операционната.
Напуснах местопрестъплението с камерата на Джак Руни, възнамерявах да изгледам записа, щом се върна в Съдебната палата, да видя стрелбата с очите си.
Вървях по подвижния мост и промърморих „откачалки“ още преди да съм стигнала до тротоара. Репортерите на трите местни телевизии и на „Кроникъл“ ме чакаха. Познавах ги всички.
Защракаха фотоапарати, обективите се стрелнаха напред. Бутнаха в лицето ми няколко микрофона.
— Терористичен акт ли е, лейтенант?
— Кой е стрелял?
— Колко са убитите?
— По-спокойно, младежи. Престъплението е извършено тази сутрин — казах им с желанието да бяха спипали Трачио или някое друго от около 50-те ченгета, които обхождаха периметъра и които си умираха да ги дадат по новините в шест. — Ще съобщим имената на жертвите, след като се свържем със семействата им. И ще открием кой извърши тази гадост — допълних с надежда и увереност. — Той няма да се измъкне.
Глава 8
Беше два следобед, когато се представих на лекаря на Клеър в центъра за спешна помощ — Ал Сасун. Той държеше картона й в ръка.
Сасун беше около четирийсет и пет годишен, с тъмна коса, с весели бръчки отстрани на устата. Изглеждаше благонадежден и уверен, веднага ме изпълни с доверие.
— Вие ли разследвате случая? — попита ме той.
Кимнах.
— Да, освен това Клеър ми е приятелка.
— И моя. — Усмихна се. — Ето какво мога да ви кажа. Куршумът е счупил ребро и се е забил в левия й дроб, но не е засегнал сърцето или главните артерии. Реброто ще я боли и ще се наложи да сложим тръбен плеврален дренаж, докато дробът й се възстанови напълно. Но е в стабилно положение и е голяма късметлийка. А и тук има много добри хора, които се грижат за нея.
Сълзите, които преглъщах цял ден, бяха на път да рукнат. Сведох очи и казах с издрезгавял глас:
— Бих искала да говоря с нея. Нападателят на Клеър е убил трима души.
— Скоро ще се събуди — каза Сасун.
Потупа ме по рамото и задържа отворена вратата за стаята на Клеър, а аз влязох.
Горният край на леглото й беше повдигнат, за да й е по-лесно да диша. Имаше тръбичка в носа и беше на система, която вливаше във вената й физиологичен разтвор. Под тънката болнична нощница се виждаха превръзките, с които беше увит гръдният й кош, очите й бяха подпухнали, затворени. През всички години, откакто познавах Клеър, нямаше случай да е боледувала. Не бях я виждала сломена.
Едмънд, мъжът й, седеше на фотьойл до леглото й, но скочи още щом влязох.
Изглеждаше ужасно, чертите му бяха изкривени от страх и отчаяние.
Оставих торбата с покупки и отидох при него за продължителна прегръдка, после той проговори, заровил лице в косата ми:
— Линдси, това е ужасно.
Измънках всичко, което може да се каже, когато думите не означават нищо.
— Скоро ще се съвземе, Еди. Знаеш, че е така.
— Не знам — каза Едмънд, когато най-сетне отстъпихме един от друг, — дори, при положение че всичко мине нормално. Ти съвзела ли си се, откакто те простреляха?
Нямах отговор. Истината беше, че все още се будех нощем, обляна в пот, със съзнанието, че отново сънувам онази ужасна нощ на улица „Ларкин“. Сякаш все още чувствах куршумите, спомнях си усещането за безпомощност и ясното осъзнаване на истината, че можех да умра.
— А Уили? — продължи Едмънд. — Целият свят се преобърна за него тази сутрин. Дай, нека ти помогна.
1
Тендърлойн — квартал в град Сан Франциско с репутацията на един от най-престъпните, въпреки че е разположен в центъра на града и в близост до много престижни квартали. — Б.пр.