Лицето ми бе заменено от кадър с лицето на убиеца, телефон за връзка с управлението и електронен адрес, които пълзяха под изписан с огромни букви надпис ПОЗНАВАТЕ ЛИ ТОЗИ ЧОВЕК?
Едмънд се обърна към мен с покрусен вид:
— Имаш ли някаква информация, Линдси?
— Имаме записа на Руни — отговорих, забила пръст в телевизора. — Медиите постоянно следят случая, а има и около двеста очевидци. Ще го открием, Еди, кълна се. — Не изрекох онова, което си мислех: „Ако този се измъкне, ще се откажа от полицейската професия.“
Изправих се, вдигнах торбата.
Еди ме попита:
— Не може ли да поостанеш още малко? Клеър ще иска да те види.
— Ще се върна по-късно — отвърнах. — Трябва веднага да проверя нещо.
Глава 10
От отделението на Клеър на петия етаж слязох по стълбите до интензивното отделение на педиатрията, която се намираше на втория етаж. Окуражавах се за разпита, макар да знаех, че е отвратително и мъчително.
Мислех си за малкия Тони Канело, който е видял майка си простреляна, миг преди да го сполети същото. Трябваше да разпитам това дете дали някога е виждало стрелеца, дали човекът е казал нещо, преди да стреля или след това, дали може да се сети за някаква причина той и майка му да бъдат мишени.
Преместих торбата от дясната в лявата ръка, като минах последната част от стълбището. Осъзнавах, че начинът, по който щях да разпитам момчето, ще остави незаличим отпечатък в ума му.
В полицейския участък има складирани плюшени мечета, които раздаваме на травматизирани малчугани, но малката играчка изглеждаше евтина залъгалка за дете, което току-що бе видяло да убиват майка му по толкова жесток начин. Бях се отбила в работилница „Билд-а-беър“, преди да дойда в болницата, и носех специално изработено за Тони мече. То беше издокарано във футболен екип, а на гърдите му бе пришито сърце от плат с пожеланието ми към Тони да се оправи възможно най-бързо.
Отворих вратата за втория етаж и влязох в боядисания в пастелни тонове коридор на детското отделение. Ободрителни витражи с рисунки на дъги и пикници се редуваха по стените.
Ориентирах се до спешното и показах значката си на сестрата в приемното — жена на около 40 години с прошарена коса и големи кафяви очи. Обясних й, че се налага да говоря със свидетеля и че няма да отнеме много време.
— Имате предвид Тони Канело? Момченцето, което бе простреляно днес на ферибота?
— Имам два-три въпроса, няма да го натоварвам прекалено — отвърнах.
— Съжалявам, лейтенант — отговори сестрата, с очи приковани в моите, — шансът беше едно на хиляда. Изстрелът бе засегнал някои важни органи. Със съжаление ви информирам, че момчето почина преди около двайсет минути.
Потърсих опора върху работния плот на сестрата.
Тя ми говореше, питаше дали искам да видя някой друг и дали имам нужда от нещо. Дадох й чантата с мечето и я помолих да го даде на следващото хлапе, което бъде докарано в спешното.
Успях някак да се добера до паркинга и потеглих към Съдебната палата.
Глава 11
Съдебната палата прилича на гранитен куб, който заема цяла пресечка на улица „Брайънт“. Нейните неприветливи и извехтели десет етажа подслоняват Върховния съд, кабинетите на областните прокурори, южното подразделение на полицейското управление на Сан Франциско и затвора на последния етаж.
Кабинетът на съдебномедицинските експерти е в съседна сграда, до която може да се стигне през задна врата на приземния етаж на Съдебната палата. Отворих вратата от стомана и стъкло в дъното на фоайето, излязох зад сградата и се запътих по прохода, който водеше към моргата.
Отворих вратата към залата за аутопсии и незабавно почувствах лютия студ. Прекосих помещението като собственик, навик, който най-близката ми приятелка — старшият съдебномедицински експерт Клеър — подкрепяше.
Естествено, сега не Клеър се беше качила на стълбата, за да прави снимки на жената, положена в момента на масата. Заместникът й, четирийсет и нещо годишен, висок около метър и петдесет бял мъж с прошарена коса и с очила с черни рогови рамки, бе заел мястото й.
— Доктор Джи — обърнах се към него, влитайки в залата за аутопсии.
— Гледайте в краката си, лейтенант.
Доктор Хъмфри Германюк бе поел офиса на съдебномедицинските експерти преди около 6 часа, а вече беше успял да подреди покрай стената стройни редици документация. С върха на обувката си върнах в предишното й положение една купчина, която случайно бях ритнала, и я подравних изрядно.