Бях запозната с репутацията на Германюк на добър професионалист с чувство за хумор и безупречно поведение на свидетелската скамейка. Всъщност по нищо не отстъпваше на Клеър, а някои дори твърдяха, че ако тя се оттегли, той е с единия крак в нейния кабинет.
— Какво е положението с Андреа Канело? — попитах и се доближих до масата.
Пациентката, така да се каже, беше гола, лежеше по гръб, а раната от куршум се мъдреше в центъра на гръдния й кош.
— Спазвайте ограничителната линия, лейтенант. Това е зона, свободна от ченгета — изграчи той. Видът му говореше, че не се шегува. — Вече минах през вероятно малтретиране на дете, пътен инцидент и жена с разцепена от ютия глава. Жертвите от ферибота ще са целодневна мъчителна работа, а едва започвам. Ако имате въпроси, питайте. В противен случай оставете номера на мобилния си върху бюрото ми. Ще ви звънна, щом приключа.
После ми обърна гръб и взе да мери големината на огнестрелната рана на гърдите на Андреа Канело.
Излязох, а главата ми се пръскаше от гневния изблик, който се опитвах да овладея. Не можех да се сдърпам с доктор Джи, а и между другото, той беше прав. При липсата на Клеър бездруго малобройният екип на патоанатомите беше обявил „извънредно положение“. Германюк ме познаваше бегло, трябваше да брани отдела си, правата си, правата на „пациентите“ си, неприкосновеността на разследването.
А освен това се налагаше да направи сам аутопсията на всички жертви от престрелката.
Ако в това масово убийство се включеше втори патоанатом, печен адвокат можеше да насъска двамата един срещу друг, да търси несъответствия, които да подкопаят надеждността на техните показания.
При положение че открием ненормалника, който е извършил убийствата.
И при положение че стигнем до процес.
Беше почти четири следобед. Щом Андреа Канело бе за него едва първата жертва от ферибота, целодневните му усилия щяха да прераснат в целонощни.
Както и да е, имах своите си проблеми. Четирима души бяха убити.
Колкото повече време минаваше, толкова по-вероятно бе убиецът да се измъкне.
— Доктор Джи.
Той извърна глава от схемите си и сви вежди.
— Извинете, ако бях рязка, но стрелецът уби четирима, а не знаем нито кой е, нито къде можем да го открием.
— Имате предвид трима? — попита Германюк. — При мен има трима убити.
— Синът на тази жена, Тони Канело, е починал преди половин час в болница „Сан Франциско Дженеръл“ — отговорих. — На девет години е, с него убитите са четирима, а Клеър Уошбърн диша през тръбичка.
Вълна от съчувствие смени възмущението от лицето на доктор Германюк. Остротата беше изчезнала от гласа му, когато попита:
— С какво да ви помогна?
Глава 12
Доктор Германюк внимателно започна да изучава раната, която беше разкъсала гръдния кош на Андреа Канело.
— Прилича на изстрел с К-5 право в сърцето. Не бих се заклел, докато не се произнесат и оръжейните специалисти, но ми се струва, че е убита с куршум трийсет и осми калибър.
Аз стигнах до същия извод, когато изгледах записа, но исках потвърждение. Обективът на камерата на Джак Руни отскочи от Андреа Канело веднага след изстрела. Ако бе живяла още секунда, ако бе познала убиеца, може би щеше да извика името му.
— Има ли вероятност да е била в съзнание след изстрела?
— Никаква — каза ми Германюк. — При такъв изстрел е била мъртва още преди да падне.
— Бива си я стрелбата — рекох. — Шест куршума, пет точни изстрела. При това с револвер.
— Фериботът е бил претъпкан, имало е доста хора. Все някого е щял да уцели — коментира доктор Джи.
Погледнахме едновременно към стоманената врата в задната част на залата за аутопсии, когато тя се отвори шумно и влетя санитар с количка, който извика:
— Къде да карам това, докторе?
Тялото на носилката, покрито с чаршаф, беше дълго около метър и половина. „Това“ бе дете.
— Остави го — каза му Германюк. — Оттук поемаме ние.
Двамата с доктора пристъпихме към количката. Той дръпна чаршафа.
Само поглед към мъртвото дете бе достатъчен да ми разкъса сърцето.