Внезапно, докато наблюдавах как устните му се движат, се сетих, че не бяхме говорили за случилото се на помена онази нощ. За моментната целувка, изпълнена с толкова много чувства, че сърцето ми прескачаше само като си помислех. Исках да го притисна да поговорим по въпроса, но се страхувах, че ще избяга отново, затова не предприех нищо.
— Баща ти знае ли, че съм тук?
Джейс стисна зъби, а изражението му стана гневно.
— Не знам. Не съм разговарял с него.
Кимнах.
— Трябва да му се обадя. Ще се ядоса, ако се върне и види, че ме няма.
Джейс ме изгледа невярващо, а веждите му се повдигнаха доколкото бе възможно.
— Трябваше да изчистя кръвта — допълних, опитвайки се някак си да дам обяснение. Ченето му увисна, когато ме чу да говоря.
— Ти ебаваш ли се? — попита, а ръцете му се свиха отново в юмруци.
„Мамка му.“
— Моля те, не се дръж така — казах. — Не разбираш.
„Не разбираш. Не разбираш. Да му се не види, още те обичам след всички тези години, а ти просто не разбираш.“
Джейс прокара ръка през късата си коса, а лицето му се изкриви в раздразнение.
— Разбирам прекрасно — каза с премерен глас. — Разбирам, че си загубила проклетия си мозък.
Преглътнах измъчено. Исках да отговоря нещо, но внезапно чувствах мозъка си като каша. Кракът ми буквално туптеше и въпреки че бях свикнала на болка, това чувство, което се разпростираше светкавично по цялото ми тяло, беше нещо съвсем различно. Нервите ми се опъваха, съскаха и пискаха всеки път, щом си поемех накъсана глътка въздух. Усещах как по челото ми се заформят капки пот и как започвах да се замайвам.
Отворих уста, за да кажа нещо, но се учудих, когато от нея не излезе и звук. Затворих я отново. Бях жадна. Протегнах ръка, за да грабна чашата с вода, която незнайно откъде се бе появила пред мен. Задържах я в ръката си цели две секунди, преди да се плъзне и да се разбие на земята, покривайки краката ми с вода и парченца стъкло. Можех единствено да гледам втрещено. Не знаех какво да правя. Всичко беше станало тъмно и затлачено, сякаш се опитвах да вървя по дъното на блато.
Джейс ми говореше нещо, но не можех да го чуя от силното бучене в ушите ми. Имах нужда да затворя очи за момент, след това щях да съм добре.
След това всичко щеше да бъде наред.
Единадесета глава
Когато се събудих този път, отново се намирах в леглото на Джейс, но всичко бе различно. Погледнах надолу и видях, че черната ми рокля беше заменена с черна тениска и чифт боксерки. Бузите ми пламнаха, когато осъзнах, че някой е трябвало да ме съблече, за да ме облече наново. Видях движение отляво и се обърнах да видя Джейс, който седеше върху един стол и ме наблюдаваше внимателно. Чак тогава забелязах, че в сгъвката на лакътя си имах забита венозна система и прозрачна пластмасова тръбичка ми вливаше кръв от банката до леглото.
Изправих се сепнато и се опитах да отлепя лейкопласта, който покриваше забития в кожата ми канюл.
— Хей — каза Джейс, избутвайки пръстите ми от тръбичката. — Преливаме ти кръв, нищо повече. Докторът си тръгна преди малко.
Спрях да се движа за момент.
— Доктор? — повторих. — Колко време бях в безсъзнание?
Джейс повдигна рамене.
— Сега е почти седем.
Замислих се за сутринта.
— Но аз се събудих в седем — запротестирах объркана, чувствайки се жалка и уязвима.
— Вечерта — поясни той.
— Спала съм през целия ден? — попитах, отмятайки завивките.
— Да — отвърна бавно, сякаш бях малоумна.
— Защо се чувствам така, сякаш съм си инжектирала цяла доза хероин? — попитах, твърде уморена да стана от леглото. Вместо това се изтегнах назад върху меките възглавници.
— Докторът ти даде малко морфин — отвърна той.
— Какво? — опитвах се да си спомня болката. Беше силна, но не чак толкова. На места татуса ме беше болял повече, отколкото раната в бедрото. — Защо?
Джейс повдигна вежди и видях как се опитваше да сдържи усмивката си.
— Казах му какъв герой беше тази сутрин. Как не си се спряла и за минута. Затова реши да ти даде нещо, което да те накара да си починеш.
Сега аз бях тази, която се ядоса.
— Оставил си да ме дрогират? — попитах невярващо. — Да ме упоят? Какво съм аз — куче ли?
— Така се отнася той с теб. — Джейс промърмори под носа си.
Изправих се отново и преметнах крака през леглото. Погледнах към почти празната банка с кръв, закачена най-отгоре върху махагоновата облегалка на леглото, за която земното претегляне се грижеше да влива непрекъснат приток на кръв във вените ми. Пресегнах се да издърпам системата, но ръката на Джейс ме спря, покривайки канюла.