Когато не ме отблъсна, пропълзях в скута му и го възседнах, прокарвайки пръсти през късата му черна коса. Кракът ми беше добре, въпреки че все още ме наболяваше, когато правех подобни движения, но поне сега беше поносимо.
— Добре ли си? — попитах, килвайки главата си леко настрани. Загледах се в тъмнокафявите му очи, почти в същия цвят като ирисите му, и останах поразена от това колко различни бяха от тези на Джейс. Цветовете бяха същите, но погледите бяха коренно различни. Единият намекваше за нежност, докато другият беше хищнически.
Поставих ръката си помежду ни на мястото, където по принцип Дорнан се надървяше само при вида ми. Но тъй като беше твърде разсеян и в ума му се въртяха мисли за отмъщение, днес беше различно. Отдръпна ръката ми и усмихвайки се, я остави да падне между нас.
— Много мило от твоя страна, че се опитваш да ми повдигнеш настроението.
Присвих рамене.
— Знаеш, че можеш да ми споделиш всичко — казах. — Мога да слушам също толкова добре, колкото се чукам.
Той се засмя и за първи път звукът беше безгрижен, без никакви странични намеци. Звучеше… нормален. Бях потресена от опита си да свържа този привидно невинен смях с чудовището, което дебнеше зад него.
Винаги бъди нащрек, помислих си. Последния път, в който шибанякът се държеше мило, се оказах със забит нож в бедрото.
— Съжалявам за крака ти — изрече, сякаш прочел мислите ми. — Имах тежък ден. Погребението на Чад… не бива да погребваш собствените си деца, нали се сещаш? Те трябва да са тези, които да те изпратят от този свят.
Я чакай малко… той се извиняваше? На мен?
Кимнах, сдържайки усмивката си.
— Знам. — „Няма проблем, ще те погреба.“ — Какво толкова ужасно е направила Мариана? — попитах.
Той въздъхна.
— Кучката се опита да ми вземе сина и да избяга. Чукаше се с най-добрия ми приятел. Открадна достатъчно мангизи от клуба, за да ни съсипе.
Значи наистина е имала афера с баща ми.
— Никога няма да ти причиня същото, Дорнан.
„Ще ти причиня нещо много по-лошо.“
Замислен, прокара ръка през косата ми и аз се подсмихнах, когато осъзнах какво се въртеше в главата му.
Бях го спипала.
Кучият му син започваше да се влюбва в мен.
— Стягай си багажа, малката — каза Дорнан неочаквано. — Ще изчезнем за няколко дни. Ще се возиш с мен, а когато пристигнем, ще ме яздиш със сладката си путка.
Преборих желанието си да завъртя очи и вместо това се усмихнах.
— На пътешествие ли отиваме?
— Аха. — Не каза нищо повече и аз не посмях да попитам, въпреки че си умирах да разбера. Мразех изненадите.
— За топло или студено време да опаковам? — попитах, надявайки се, че въпросът ми е достатъчно неутрален. — Искам да изглеждам добре за теб.
— За топло — отвърна. — Отиваме към вътрешността на страната.
Много ясно, няма що. Държавата беше огромна. Предполагах щяхме да се отправим някъде на изток, където имаше страшно много щатове.
— Малката.
— Да?
— Сложи си нещо хубаво. Някоя от онези рокли, които разкриват циците ти. Утре може и да пътуваме, но тази нощ ще купонясваме. Утре е рождения ден на Макси.
— Какво си му купил? — попитах.
Вяла усмивка се разтегли по злобното му лице и в очите му видях онзи блясък, който винаги предвещаваше неприятности.
— Взел съм му две девственици — отвърна. — Никога не са чукани.
— Еха — казах с усмивка, въпреки че сърцето ми се сви, а нещо в мен умря. — Щедро татенце си.
Уви косата ми грубо в юмрука си, а устните му докоснаха бузата ми.
— Искам нещо от теб, малката.
Стомахът ми се преобърна.
— За тебе всичко — отвърнах сладникаво.
— Момичетата нямат никакъв опит. А Макси… той е нетърпелив. Мислех си и ти да си там… да ги напътстваш, предполагам.
Очите ми светнаха.
— Разбира се. Каква чудесна идея.
Каква брилянтна идея. Усмивката ми беше толкова широка, че лицето ми можеше да се начупи.
— Толкова добро татенце си — казах, вглеждайки се в лицето му. — Ще се постарая това да е най-хубавия рожден ден, който е имал.
Замислих се за обвития в целофан пакет, който Елиът ми беше дал.
Замислих се как щях да надрусам Макси до такава висота, че щеше да се върне на земята като катаклизъм от кръв и болка.
— Ще бъде прелестно — прошепнах срещу гърдите му.
Четиринадесета глава
Надолу по коридора партито, за което бях чула съвсем наскоро, се вихреше с пълна сила, когато влязох в просторния хол, в който се намираше барът. Бях облечена с един от бурлеска костюмите си, допълнен с дантелено бельо, жартиери, пристегнат корсет и обувки с висок ток. Всичко в черно.