— Страхотни добри новини — задъхано каза той и вдигна шапката си. — Намерих един човек, който ще ни бъде от изключителна полза, когато пристигнем в Ню Йорк.
— И кой е този човек, Инес?
— Даде ми картичката си. Ето я. — И той я извади. — Казва се Нелс Пимел.
— Пимел ли?
— Репортер за „Ню Йорк Поуст“. Наистина ще те заинтригува, Артър. Този човек е истински „образ“…
— Я дай да видя — каза Дойл и взе визитката.
— Много симпатичен приятел. Оказва се, че познава едва ли не всички, които представляват нещо в целите Щати…
— И какво иска мистър Пимел от теб?
— Нищо. Покани ни да вечеряме с него довечера.
— Ти, разбира се, не си приел.
— Но… аз не видях нищо лошо в това да…
— Чуй ме, Инес, и то ме чуй внимателно. Считано от този момент нататък ти няма да търсиш този човек, няма да говориш с него и няма дори с намек да окуражаваш опитите му да влезе под кожата ти!
— Не мога да те разбера… той изглежда толкова приятен и безобиден човечец.
— Той не е „човечец“, не е „приятел“ и изобщо не е нищо обикновено — той е журналист, а те са съвсем различни от нас.
— И ти веднага заключи, че се опитва да завърже приятелство с мен само и само за да се приближи до теб, така ли?
— Ако става дума за онзи, когото подозирам, бъди сигурен, че той ни най-малко не се интересува от твоето приятелство, та дори и от бегло познанство с теб…
На бузите на Инес се бяха появили две червени петна, и зениците му бяха станали като главички на карфици… „О, боже, помисли си Дойл, — колко добре познавам тези признаци.“
— Значи за теб съм смешен с предположението си, че на този кораб може да се намери някой, който да прояви искрен интерес към мен като към нормално човешко същество…
— Инес, моля те… Изобщо не твърдя такова нещо!
— Така ли?
— Правилата за общуване на палубата на кораб са по-различни от обикновените. Този Пимел или Пинкъс, или каквото и да е името му, вече се опита да ме ухажва. Дай му само ей толкова надежда, че може да постигне нещо, и той ще изкара това пътуване, настанявайки се в джобовете ни.
— Знаеш ли какво мисля? — Инес подскочи и гласът му застрашително изтъня. — Мисля, че си чел прекалено много вестникарски изрезки, отнасящи се до теб. Според мен ти си мислиш, че си по-добър от останалите хора. Аз съм на двайсет и четири години, Артър, и макар никога преди да не съм се качвал на борда на кораб, това не означава непременно, че съм забравил маниерите си, така че възнамерявам да говоря и да вечерям с когото избера.
Решил да подчертае думите си със стремително излизане от каютата, Инес се обърна, за да тръгне, и отвори вратата на вградения гардероб. За чест на младежа, той запази самообладание, огледа вътрешността на гардероба, сякаш бе искал да направи точно това, затръшна вратата, изръмжа одобрително, изхвръкна от каютата и разбира се, закачи с шапката си горния праг и тя пак падна.
„Пет месеца без Лари — помисли си Дойл. — Господи, аз просто няма да се върна в Англия жив.“
Дойл вечеря на масата на капитан Карл Хайнц Хофнер в отсъствието на по-малкия си брат, предпочел да прекара първата си вечеря на борда в компанията на Айра Пинкъс/Нелс Пимел… и още четири други псевдонима, използвани от Пинкъс при работата му за шест различни нюйоркски вестника. Пинкъс/Пимел показа само с поглед разочарованието си от това, че знаменитият брат на Инес няма да се присъедини към тях, но нали и червеят не стига до центъра на ябълката, започвайки от средата.
Вбесен от снобизма на Артър, Инес без никакви угризения обсипа Пимел с пълното меню анекдоти, които Конан Дойл сам обичаше да разказва — е, какво лошо можеше да има в това? Нямаше впечатление, че събеседникът му го разпитва. Нещо повече, той се интересуваше в еднаква степен както от приключенията на Инес по време на службата му в полка на Кралските мускетари, така и от всичко свързано с живота и навиците на Великия автор. А и самият Пимел се оказа много забавен разказвач за всичко, отнасящо се до темата Ню Йорк, демонстрирайки задълбочено и направо интимно познаване на танцьорките от Бродуей.
— Ама не, разбира се, няма никакъв проблем да те запозная с някои от тези момичета — уверяваше го Пимел. — Всъщност… хрумна ми нещо: защо двамата с теб не се разходим някоя нощ из града заедно с няколко от тях? Или още по-добре — да направим парти! Ще ги поканим да ни посетят! Пийни още вино, Инес!