— Искам да изясня, че лично аз не съм виждал нищо такова — подчерта Хофнер в откровен опит да омаловажи ситуацията. Недопустимо бе на неговия кораб да има истински дух.
— Капитане, случвала ли се е на борда на „Елба“ някаква истинска трагедия? — попита Дойл.
— Този кораб е на вода вече от десет години и аз съм бил на борда му всеки ден от тях. Щом на едно място се събират много хора, трагедията — колкото и да е тъжно това — е нещо, което не може да се избегне — уклончиво отговори Хофнер.
— Тъжно е наистина — съгласи се Дойл, изненадан колко изразително се бе изказал капитанът. — И все пак, има ли такава, която се откроява от по-незначителните? Някакво убийство, свързано с проява на насилие или запомнящо се брутално самоубийство?
Бюргерите и съпругите им бяха видимо озадачени.
— Извинете ме за прямотата, дами и господа, но няма никакъв смисъл да го увъртаме: събития като тези, описвани от мисис Сейнт-Джон, обикновено са резултат от някакво ужасно нещастие и не е възможно да го обявим за несъществуващо, като заобикаляме фактите.
„Най-сетне нещо — помисли си Дойл, — което мога да докарам до успешен край.“
— Имаше в миналото — предпазливо започна капитанът — няколко случая.
— Отлично… но аз не бих искал да изтръгвам от вас подробностите пред една толкова смесена компания. Ще ви предложа една интересна теория, meine Damen und Herren, и тя е най-правдоподобната според мен, ако изобщо вярвате в тези неща: духът е емоционалният остатък от един живот, завършил неочаквано или при обстоятелства, свързани с голямо душевно вълнение. Точно по тази причина духовете най-често имат отношение към убийствата, към жертвите при нещастни случаи, към самоубийствата — все събития еквивалентни, ако ми позволите това сравнение, на отпечатък от крак върху влажен пясък — останка попаднала на място, намиращо се извън нашето възприятие за време, чието отношение към нас може да се сравни с отношението на отпечатъка към оставилия го човек…
— О, не! Не, не, не… тук става дума за среща с безсмъртната душа на горкия нещастник — възрази енергично мисис Сейнт-Джон. — Впримчена някъде между земята и небето, в чистилището на празното пространство…
— Е, това е съвсем друга гледна точка. — Дойл не можеше да скрие досадата, че го бяха прекъснали толкова агресивно. — Гледна точка, която се опасявам, че не ми е възможно да прегърна безрезервно.
— Но уверявам ви, мистър Конан Дойл, че случаят е именно такъв. Това се доказва от нашия опит и многократните доказателства, които сме…
— Нашия опит?
Мисис Сейнт-Джон уверено се усмихна на останалите гости.
— Имам предвид най-вече моята спътница и в по-малка степен самата себе си.
— Спътница?
О, боже, дано само не се окажеше, че става дума за невидим дух, подтичващ като пекинез след поредната истеричка. Тази жена бе смахната, нямаше никакво съмнение в това.
— За нещастие Софи не се чувстваше достатъчно добре, за да се присъедини към нас за вечеря — обясни мисис Сейнт-Джон. — Съвсем неотдавна тя приключи изтощителна обиколка из Германия, изнасяйки беседи на много места, и сега сме на път за Америка, без дори да се отбием у дома.
— Изглежда, вие и приятелката ви се радвате на голям интерес — подметна Дойл, с облекчение разбрал, че приятелката й поне обитава човешко тяло.
— Да. Дебютът ни беше преди три години, малко след смъртта на моя съпруг. Естествено, аз бях напълно съкрушена и неутешима… мисля, че тогава се чувствах в известна степен както очевидно се чувствате в момента вие, мистър Конан Дойл. Не можех да проумея как така изведнъж скъпия ми Бенджамин вече го няма. И тогава, виждайки отчаянието ми, един загрижен приятел настоя да се запозная със Софи. Софи Хилс.
— О, Софи Хилс!
— Виждам, че името й не ви е непознато.
Софи Хилс беше най-уважаваната, ако не и най-известна жена медиум в Англия. Тя твърдеше, че е посещавана от огромни конгрегации безтелесни духове, всички без изключение разполагащи с директна връзка с телефонната централа на отвъдното, откъдето по заявка постъпваше непрекъснат поток лесно проверима точна информация за починали родственици, загубени пликове, изчезнали венчални халки, загадъчни лекарства и — в един добил сензационна известност случай — даже улика относно неразрешено престъпление с десетгодишна давност, станало в Херефордшир, довела до признание в убийство. Понякога Софи проявяваше талант на изумителен медиум, демонстрирайки способностите си чрез изваждане от въздуха на напълно материални тримерни тела, най-често озадачаващо необикновени: африканско птиче гнездо, древни римски монети, а дори и още по-екзотични, като например… подскачаща жива риба. Учените я бяха подлагали на най-подробни изследвания и до сега никой не бе изказал подкрепено с някакви факти съмнение в автентичността на нейната дарба. В един от тези случаи, в присъствието на внушаващи доверие свидетели, свързаната в усмирителна риза мис Хилс, с глава, пристегната в чувал от зебло, бе успяла да убеди един от навъртащите се около нея духове да изсвири „Патица в сламата“ на акордеон, заврян под плетен панер в другия край на стаята.