След като си посветил живота си на изучаването на митовете и алегориите в Кабала4, ти знаеш, че те са нещо много повече от голи думи върху стари пергаменти, предавани от ръка на ръка през вековете. Знаеш, че тази земя е бойно поле за силите на мрака и на светлината, и че след като си призован да се включиш в тази битка — защото, Джейкъб, ти прекрасно знаеш, че именно това е, което сега става тук! — не е възможно да се откачиш от куката като изреждаш списъка със старческите си недъзи… макар че както си разпънат между невралгията и артрита, Бог ти е свидетел, че би могъл да бъдеш и убедителен.
Нали помниш какво ти казаха равините, когато за първи път разтвори Кабала? Че само мъж, който е женен, който е станал на четиридесет години и е стъпил здраво на земята с двата си крака, само такъв мъж може да се захване за изучаването на тази тайнствена книга. Че намиращото се между двете й корици е прекалено опасно за дилетанти. Че знанието е сила, а езотеричните книги са като барут — това ти казаха те, допълвайки, че само изключителен мъж може да понесе това бреме.
„Аз съм този мъж!“, заяви им ти.
И защо, какво те прихвана тогава? Ако бе ставало дума за обикновена жажда за мъдрост, съществуваха стотици не така опасни извори, от които да се напиеш! А ето че двайсет и осем години по-късно ти чакаш да дойде влакът. Странно, нали?
Бъди честен пред себе си, старче: още когато отвори онази книга — автентичната „Sefer ha-Zohar“5 — ти почувства, че един ден ще ти се случи нещо необикновено. И ти го искаше! Така че не се оплаквай! Какво чак толкова ценно има в живота, който живееш? Жена ти се помина преди шест години, лека й пръст, синът ти израсна. И, Джейкъб… онзи кабинет в сутерена на Деленси стрийт? Той май не е онова убежище, което си си представял? Защото е… скучен! Ето, каза го най-сетне!
Така че ти ще се качиш на влака за Колорадо, рави Стърн, и ще поемеш онова пътешествие един бог знае за къде по същата причина, която те доведе в Чикаго: защото си човек, който мисли, че на оракулските видения трябва да се обръща внимание, макар и да са нежелани за шейсет и осем годишен старец с разклатено здраве, чийто живот досега едва ли би могъл да се охарактеризира като особено енергичен. И още, защото знаеш, че част от видението ти вече се е сбъднала: откраднатото от храма на рави Брахман в Чикаго копие на „Tikunei Zohar“.
Но най-вече защото ако обърнеш гръб сега и Луцифер тръгне в поход през пустинята и Земята падне в ръцете на Сина на злото, както се намеква в твоя прословут сън… е, ако се чувстваш просто зле, представи си какво ще ти бъде тогава!
Ето че и влакът се появи. Боже, който си в небесата, бди над моя син… защо не изчаках Лайънъл, преди да избягам така? Ами ако и той е в опасност? Можех поне да му драсна едно писмо…
Не. Не това казва видението. Отпусни се, Джейкъб. Поеми дълбоко дъх, успокой сърцето си. Така, сега е по-добре. Удивително каква увереност обхваща съзнанието ти, когато загубиш ума си… поне ти спестява двоуменията.
Къде е билетът ти? А, ето го. И защо този стар куфар трябва да е толкова тежък? Но след като ми се наложи да тръгна така набързо, как бих могъл да знам какво ще ми потрябва по време на това пътуване в неизвестността…
Спри сега… Как бяха думите, които винаги използваше, за да утешиш страдащите в храма? Всичките ни проблеми са временни, така че има ли смисъл да се измъчваме?
Но и ти можеш да потърсиш утеха от другата част на видението, която така и не разбра. Онези думи, отекващи в съзнанието ти, как бяха те…
„Ние сме Шестима…“
Нямаш никаква представа какво означават. Но ти звучат окуражаващо, нали?
Сан Франциско, Калифорния
„Кантон“ акостира на кея в Сан Франциско по средата на следобеда, но когато властите разрешиха на първите работници да слязат от кораба, нощта вече беше паднала. А може би така бе и по-добре, за да не видят белите граждани колко много азиатци стъпват на тяхна земя, помисли си Каназучи.
И докато тълпата напираше напред, той тръгна назад, откъдето щеше да е по-лесно да наблюдава какво става на кея. Двама китайци, застанали в долния край на трапа, крещяха напътствия на мандарин6 към слизащите работници: „Вървете право напред към отсрещната сграда и не разговаряйте!“. Пазачи в черни униформи и с дълги палки в ръцете образуваха тесен коридор, а имигрантите минаваха по него, насочвани към високия вход на дълъг навес.
4
Кабала е зародила се през ІІ век мистична философия на евреите за скритото съкровено знание за света и човека, завещано ни от предците на ангелите (а то според друга легенда е иносказателно кодирано във Вехтия завет). — Б.пр.
5
В основата на Кабала са два фундаментални труда: „Сефир Йецира“ (или „Книга на Творението“) и споменатата „Зохар“ (или „Сияние“), написана от Мойсей де Леон (1250 — 1305). — Б.пр.
6
Официалната форма на китайския език, използвана в Пекин, Северен Китай и от образованите китайци. — Б.пр.