Щом попаднеха вътре, подчинявайки се на следващите излайвани в лицата им заповеди, те се подреждаха послушно на опашките и подаваха документите си на седналите върху високи скамейки бели служители. Широките маси пред скамейките бяха за багажа им, който хората от охраната безцеремонно измъкваха и разтваряха за оглед.
Каназучи разбра, че се налага да предприеме нещо по-различно.
На фордека над него трима немарливци от екипажа очакваха да получат полагаемия им се отпуск на сушата и използвайки периферното си зрение, Каназучи бе в състояние да види как перспективата за скорошно запиване и последващи оргии отсега стимулира най-низките им страсти. Той се дръпна в сянката, изчаквайки всички китайци да слязат по трапа.
После сграбчи фала със стоманените си пръсти, изкатери ловко няколко метра, безшумно се приземи зад малката групичка и изчака докато един от тях се отдели — беше набит кривокрак помощник-инженер, решил да облекчи мехура си през релинга откъм страната на морето. Когато приключи, помощникът усети две ръце да се впиват в лицето му със силата на мечешки лапи, последва рязко завъртане, нещо тихо изпука и вратът на помощника се счупи. Трийсет секунди по-късно вече беше и съблечен.
Каназучи използва парапета, за да се плъзне покрай самия корпус на кораба, докато стигна до веригата на котвата, после внимателно се спусна до самата вода и безшумно положи тялото в мазните вълнички на залива. Вдигнал високо дрехите си и вързопа с оръжията, праховете и билките, той преплува разделящата го от брега четвърт миля, избра празна стоянка и се качи на кея по стълбичката.
Дрехите му стояха прилично. В джобовете намери малко американска валута. Сега-засега боговете му се усмихваха, но истината бе, че пътешествието едва започваше. Каназучи не забрави да благодари на мъртвеца за подаръка, който му бе направил с цената на живота си, и се помоли душата му вече да се наслаждава на заслуженото възнаграждение за стореното добро.
Прехвърли се през оградата, без никой да забележи, метна през рамо вързопа, в който се намираше Косата, и тръгна пешком към Сан Франциско. Знаеше, че съзнанието му няма защо да се безпокои за къде е тръгнал или как ще пристигне. Сенсей7 бе казал, че видението, което го бе избрало за тази задача, ще го отведе до изчезналата Книга.
И докато вървеше, Каназучи повтаряше фразата, която използваше за изпадане в медитация: „Животът е сън, от който се мъчим да се събудим“.
Бют, Монтана
— Вече никога няма да ме върнат жив в онази проклета черна кула в Зенда! Трябва да ти благодаря за живота си, най-скъпи ми приятелю и братовчеде Рудолфо, но също и за връщането ми на трона на Руритания!
Бендиго Раймър тежко падна на колене до ложето на болния крал и както обикновено ударът разтърси изпоядения от молци и оплют от мухи пищен макет на руританските Алпи. Раймър размаха безпомощно ръце като вятърна мелница, за да илюстрира дълбочината на емоциите, които напираха да бликнат от него, защото този път бе останал без думи.
— Хайде, говедо такова, опитай да не преиграеш — прошепна Айлин, наблюдавайки откъм страничния вход за сцената, докато чакаше да й дойде редът. После се сети и опипа тревожно фибите в косата си, за да се увери, че евтината бутафорна тиара върху главата й няма да полети в оркестъра, както се бе случило миналата седмица в Омаха.
— Ваше Величество, работата ми тук свърши и аз не мога да приема похвали. Но съм щастлив, че можах да ви служа по единствения достъпен за един англичанин начин: с цялото си сърце и душа — изрече най-сетне Раймър, преди да се изправи и да погледне над монтираното в пода сценично осветление към скритата в тъмнината публика. — Не е злочестина да се пожертваш в името на толкова благородна кауза.
Скудоумната декламация изпроси очакваните ръкопляскания на мъжете, накара дамите да бръкнат за носните си кърпички и за пореден път почтените граждани на — … къде се намираха в момента — Бют, Монтана, с удоволствие изиграха своята малка роля, докато Раймър самодоволно се наслаждаваше на безкритичната им любов.
Айлин изсумтя отвратено. Даже за актьор — неотличаваща се с особена сдържаност категория хора — този човек бе напълно лишен от чувство за срам.