„Как можах да легна с него онзи единствен път в Синсинати?“ — питаше се Айлин. Бе моментна проява на слабост в самото начало на турнето им; тогава пи прекалено много от онова vino blanco, а бедният нещастник все още хващаше око — това между впрочем бе единствената му положителна страна, която той безпогрешно се опитваше да изтъква — особено, ако човек му обърнеше внимание при необходимото осветление… например в непрогледната тъмнина на минен забой.
В крайна сметка, напомни си тя в опит да се самооправдае, ти си само човек, патко, а самотата наистина може да вкара в леглото на всекиго странни партньори. Неуморните опити на Раймър за прелъстяване се бяха оказали лесни за отблъскване. Той бе прекалено самовлюбен, за да може да прояви траен интерес към друго човешко същество. От друга страна, епизодичните любовни завоевания, свързани с покоряването на поредната обожателка, неспособна да отмести от него влажния си поглед, бяха повече от достатъчни, за да удовлетворят неговите… хм, как би могла да се изрази по-деликатно?… неговите невпечатляващи мъжки нужди.
„А моите нужди?“ — попита се Айлин. Животът на сцената се бе оказал толкова по-различен от обетованата земя, в мечти за която бе израсла. О, първите дни в Ню Йорк бяха толкова възбуждащи: всяка светлинка по Бродуей й бе намигвала с обещание за слава, богатство и безкраен поток баснословно състоятелни ухажори. Но всичко бе продължило само седмица. След това бе разбрала колко жесток може да бъде театърът към едно момиче, прехвърлило трийсетте. Само благодарение на грима, на дългата си гъста коса, на нежната си костна структура и на лишеното си от склонност към напълняване тяло… само благодарение на тези неща тя не бе загубила работата си още преди години. Без да желае това, Айлин беше реалист по душа и по сърце — голям недостатък в една професия, пълна с мечтатели и неудачници. Тя знаеше, че на практика най-добрите роли се дават на по-млади момичета, особено такива, чиито очи гледат гладно. Всичко, от което останалите се интересуваха, бе да прекарат един уикенд в отпуск от потискащите си бракове и да досадят комуто могат с оплаквания от тях над бутилка долнопробно шампанско.
Боже господи, ако вярваше на думите им, се оказваше, че познанията на американските съпруги за секса биха могли да се изгравират върху главичката на комар. И наистина, защо иначе съпрузите им биха лаели всяка нощ към луната? Айлин познаваше всичките си недостатъци, но опитността в леглото не бе сред тях. Колко жалко, че се бе оказала неспособна да се възползва от това! Не че не бе обмисляла тази идея — бяха й правени множество съблазнителни предложения — но макар понякога да си позволяваше слабостта охотно да приема от почитателите си скъпи джунджурии като подарък, тя никога не бе допускала техните по-откровени предложения да застрашат положението й на надарен и ентусиазиран аматьор. Не, превръщането на секса в работа би го лишило от всичкото удоволствие, което намираше в него, а удоволствията в живота й и без това не бяха много. Още по-малко желаеше да се превърне в една от гардеробиерките, сновящи зад кулисите, безспирно мънкащи за добрите стари дни и неспирно повтарящи как са играли с еди-кого си и каква разкошна рокля са носили.
И все пак беше ли готова тя за неизбежния ден, когато дори бендиго-раймъровците на този свят щяха да откажат да я включат в третокласни провинциални турнета, представящи недоразумения като „Затворникът на Зенда“? Не би могло да се каже, че се бе погрижила да си обзаведе гнезденце някъде. Разноските, свързани с поддържането на гардероб, способен ако не да разпалва интереса на различни джентълмени, то поне да го крепи тлеещ, бяха изключили тази възможност.
Не мисли за бъдещето, мила. Нека мине тази нощ, а утрешният ден сам ще се погрижи за себе си. Още едно представление в Бют, после заминаваме за Бойсе, Айдахо. А след това три седмици път на юг, към още по-дълбоката неизвестност. Съвсем наскоро Бендиго бе добавил в маршрута нов град край Финикс, който тя така и не бе успяла да намери на картата. Беше обяснил, че става дума за някакво религиозно поселище — нещо подобно на мормоните в Юта. И бе допълнил, че пет пари не дава кого боготворят онези нещастници, стига да плащат в налични за правото да наместят задниците си на столовете.
Изненадващо е с колко разочарования човек може да се примири в живота си, помисли си тя, докато наблюдаваше Бендиго да снове покрай нея и да размахва ръце като разгневена маймуна. От какво ли се възмущаваше сега?