Царският син попитал:
— Може ли да си поканя гости? Иначе няма да ми е сладко.
Царицата злобно се изсмяла и отговорила:
— Може да поканиш само един човек.
Върнал се царският син при своите слуги и казал на Дебелия:
— Ще ми бъдеш гост и ще се наядеш до насита.
Дебелия изял воловете и попитал дали няма още нещо след тази хубава закуска. После изпил виното от трите бъчви до последната капка.
Царският син отишъл при царицата и й казал, че втората задача е изпълнена. Царицата много се учудила и си помислила: „Няма да ми се изплъзнеш, ще ти отсекат главата“. После продължила на глас:
— Тази вечер ще доведа дъщеря си при теб и ти трябва да я вземеш в прегръдките си. Но докато сте заедно, внимавай да не заспиш. Аз ще дойда точно в полунощ и ако не я заваря в прегръдките ти, ще се простиш с живота си.
Царският син си помислил: „Задачата е лека, няма да затворя очи“. Но все пак повикал слугите си и им казал:
— Кой знае каква хитрост се крие зад всичко това! Трябва да сме предпазливи, затова бъдете нащрек и се погрижете девойката да не излезе от стаята ми.
Щом се стъмнило, царицата довела дъщеря си в стаята на царския син. Дългия веднага се увил като обръч около тях, а Дебелия застанал пред вратата. Докато седели заедно, девойката не проронила нито дума. А когато месечината изгряла и озарила лицето й, царският син видял, че тя наистина е много красива. Сърцето му преливало от радост и любов и той останал буден. Ала малко преди дванадесет царицата омагьосала всички — те заспали и девойката изчезнала. Миг след това магията се развалила и царският син се събудил.
— О, каква беда! — извикал той. — Загубен съм!
Верните му слуги също се завайкали, но тогава този, който чувал всичко, казал:
— Млъкнете! Трябва да се ослушам.
Ослушал се и после казал:
— Девойката е зазидана в една пещера на триста часа път оттук и оплаква участта си. Само Дългия може да помогне; ако се изпъне, с няколко крачки ще стигне до там.
— Добре — съгласил се Дългия, — но да дойде и този със силните очи, за да разбие входа на пещерата.
Само след миг двамата били пред омагьосаната пещера. Дългия свалил превръзката от очите си, погледнал към пещерата и тя се пръснала на хиляди отломки. Той взел девойката на ръце и я отнесъл при царския син. После бързо се върнал и прибрал другаря си. Преди да удари дванадесет, всички отново седели бодри по местата си.
В полунощ царицата тръгнала към стаята на царския син и с ехидна усмивка си помислила: „Сега принцът е в ръцете ми“. Тя била сигурна, че дъщеря й е затворена в пещерата на триста часа път от двореца. Но като видяла принцесата в прегръдките на царския син, се изплашила и казала:
— Той е по-силен от мен!
И тъй като всички условия били изпълнени, тя се принудила да му обещае дъщеря си за жена. В същото време обаче прошепнала на ухото й:
— Какъв позор! Как можеш да се покориш на такъв недодялан човек?
Девойката била горделива. Разгневила се и решила да си отмъсти. На другия ден заповядала да докарат триста коли с дърва и казала на царския син, че няма да се омъжи за него, докато някой не се осмели да седне върху разпалена клада. Мислела си, че никой от слугите му няма да се съгласи да изгори заради него и че от любов към нея той ще седне на кладата. Ала слугите казали:
— Всички направихме по нещо, само Зиморничавия стоя настрана. Сега е негов ред.
Тогава го сложили върху кладата и запалили буен огън, който горял три дни, докато изгорели всичките дърва. Щом изгаснал, Зиморничавия се изправил сред пепелта и целият треперел от студ.
— Никога през живота си не съм издържал на такъв мраз. Още малко и щях да се превърна в буца лед.
Сега вече хубавата девойка нямало как да се изплъзне и трябвало да се омъжи за царския син. Но когато каляската тръгнала към църквата, царицата казала:
— Не мога да понеса този позор!
И веднага изпратила войници със заповед да избият всички и да върнат дъщеря й в двореца. Ала слугата, който чувал всичко, доловил думите й.
— Какво ще правим? — попитал Дебелия. Но бързо намерил изход: повърнал морската вода, която бил изпил и се образувало голямо езеро. Войниците потънали в него и се удавили. Като узнала това, царицата изпратила след каляската конници, облечени в железни ризници, но слугата, който чувал всичко, доловил дрънкането на оръжията и на доспехите и бързо свалил превръзката от очите на слугата със силния поглед. Той се взрял в конниците и те се пръснали на парчета. После спокойно продължили пътя си. Царският син и хубавата девойка се оженили, а верните слуги се сбогували със своя господар и му казали: