— Твоето желание се сбъдна и ние вече не сме ти нужни. Затова ще тръгнем по света да си търсим щастието.
По пътя към двореца имало село, край което един свинар пасял свине. Като минали край него, царският син казал на жена си:
— Знаеш ли всъщност кой съм аз? Не съм царски син, а свинар. Онзи човек със свинете е баща ми. Сега и ние трябва да се заловим за работа и да му помагаме.
Отишъл с нея в страноприемницата и тайно поръчал на съдържателя през нощта да скрие царската одежда на жена му. На сутринта, като се събудила, тя нямала какво да облече и жената на стопанина й дала една стара рокля и чифт стари обувки.
— Ако не беше заради мъжа ти, нямаше да ти ги дам — казала тя на принцесата.
Тогава принцесата повярвала, че съпругът й действително е свинар и си помислила: „Заслужено съм наказана за гордостта и високомерието си“. Пасла свинете цяла седмица, но не могла да издържи повече, защото краката й се изранили. Ала ето че дошли някакви хора и я попитали дали знае какъв е мъжът й.
— Зная — отговорила тя, — той е свинар и току-що отиде на пазара да продава панделки и шнурчета.
Но те казали:
— Я ела с нас! Ще те заведем при него.
И я завели в двореца. Когато влязла, видяла един мъж с царски одежди. Това бил нейният съпруг, но тя не го познала, докато той не я прегърнал и целунал.
— Много изстрадах заради теб — казал той. — Трябваше и ти да страдаш поне малко заради мен.
Тогава направили истинска сватба. А на този, който ми разказа приказката, много му се искало да бъде поканен, но никой не се сетил за него.