— Работата е там, че ако се появи друг регистриран адвокат, ние ще бъдем отстранени.
— Не и ако веднага се заловим за работа и станем безценни за въпросния адвокат — тръсна глава Мишел. — Между другото, кой плаща хонорарите на Тед? След като Едгар Рой не може дори да говори, очевидно някой друг е наел Бърджин.
— Добър въпрос. Това име би трябвало да фигурира в материалите по делото.
— Дали Рой разполага с пари?
— Имал е фермата си, освен това е бил на държавна служба.
— Но едва ли е кътал пари в брой.
— Едва ли.
Станаха и поеха обратно към мотела.
Мишел пъхна ръце в джобовете на якето си, за да се предпази от ледения вятър, който духаше откъм морето.
— Какво ще правим, докато тръгнем за Портланд? — попита тя.
— Какво ще кажеш да отскочим до „Грейс Лодж“?
— Имаш предвид стаята на Бърджин? Нима си въобразяваш, че Мърдок е забравил да я запечата?
— Но може да се срещнем с нашия приятел Ерик Добкин от щатската полиция на Мейн.
— Наистина ли вярваш, че може да го превърнем в свой човек при това разследване?
— Не вреди да опитаме. А доколкото познавам хората, агент Мърдок е омръзнал на правоохранителните органи на целия щат.
— Все още не знаем дали вчера Бърджин е посетил Едгар Рой.
— И накъде е пътувал снощи — добави Шон.
— Няма да е лошо, ако се доберем до списък с телефонните му разговори и имейли.
— Ама никак — кимна Шон.
— За съжаление всичко това е в ръцете на Мърдок.
— Може би.
— Какво искаш да кажеш?
— Просто трябва да опитаме.
— Да се бъркаме в работата на ФБР? — изгледа го тя. — Това не е много умно с оглед на кариерата ни.
— Не и ако пипаме с финес.
— Финесът не е сред силните ми страни.
— Точно по тази причина мисля да свърша работата сам.
— Привличане на противоположностите, а?
— Май да — усмихна се той и я потупа по ръката.
10
„Грейс Лодж“ беше обграден от плътна стена полицаи и федерални агенти. Гостите били разпитани, а стаите им — претърсени. След това ги помолили да отседнат другаде, но да не напускат района. С малко късмет и благодарение на правилни догадки Шон и Мишел успяха да открият собствениците на мотела — съпрузи над шейсетте, видимо разстроени от случващото се.
— Шантава работа! — изсумтя съпругът, широкоплещест здравеняк с мека бяла коса и загоряло лице, приведен над чаша кафе в бензиностанцията, от която се виждаше мотелът. Беше облечен с нови джинси и яркочервена фланелена риза.
— Ченгетата се появиха и просто ви наредиха да се опразни сградата? — попита Мишел.
Съпругата кимна. Беше слаба и жилава и изглеждаше така, сякаш може да просне на земята значително по-едрата си половинка.
— Първо ги претърсиха и преровиха дори чекмеджетата с бельото. Някои от нашите гости ни посещават от десетилетия и със сигурност нямат нищо общо със смъртта на онзи човек.
— Но след този инцидент едва ли ще се върнат повече — добави с нещастен вид съпругът.
— А онзи човек, Бърджин, нае стая едва вчера, така ли? — попита Шон.
— Точно така — кимна съдържателят.
— Но сме го виждали и преди, разбира се — обади се жена му.
— Отсядал е при вас?
— Два пъти — отвърна съпругът.
— Имате ли представа защо? — попита Мишел.
— Не е било нито за лов, нито за риболов — уточни съпругата.
— Той беше адвокат — допълни мъжът.
— Случайно да знаете с какво се е занимавал? — попита Шон.
Съпругът внимателно го огледа.
— Вие не сте тукашни, нали?
— Не. Пристигнахме вчера и отседнахме в „Мартас Ин“. Мисис Бърк е много приятна дама.
Мишел успя да потисне едно презрително сумтене.
— Наистина е приятна — кимна човекът.
Съпругата му машинално стисна устни.
— Никога не съм попадала на мястото на убийство — обяви Мишел. — Доста е зловещо. Но иначе си падам по кримките, особено ако са правдоподобни.
— Аз пък се питам защо някой е тръгнал да убива адвокат — добави Шон. — Човекът може би е дошъл тук на почивка.
Жената понечи да каже нещо, но в последния момент се спря и въпросително погледна мъжа си.
— Не беше на почивка — поклати глава той. — Беше адвокат на Едгар Рой.
— Едгар Рой? — невинно го погледна Шон.
— Сериен убиец, затворен в „Кътърс Рок“ в очакване на процеса. Когато пристигна тук, местният вестник помести голям материал за него. Казват, че е луд, но аз мисля, че просто се преструва, за да не го върнат обратно във Вирджиния и да го изпържат на стола.
— Господи! — смаяно промълви Мишел. — Какво е направил?
— Убил е много хора и ги е заровил във фермата си — отвърна съпругата и неволно потръпна. — Това не е човек, а див звяр!
— А Бърджин е бил негов адвокат? — вдигна вежди Шон. — Значи е трябвало да ходи в „Кътърс Рок“, за да разговаря с него?
— Е, как иначе? — отвърна мъжът. — Нали го е представлявал? Между другото, срещу тоя тип все още няма обвинение.
— Но всички знаят, че е виновен! — сопна се съпругата му.
— Е, шарен свят, всякакви хора — примирително рече съдържателят. — Но не бих допуснал, че човек като Бърджин ще защитава такъв престъпник.
— Значи го познавате? — възкликна Мишел и хвърли изразителен поглед към Шон, сякаш да покаже колко е развълнувана. — Не е ли малко страшничко? Имам чувството, че ни гледат по телевизията!
— Ами страшничко е — кимна съпругът, очевидно поласкан от вниманието. — Хотелчето ни по принцип е малко. Гостите не са много дори когато е пълно. Бърджин редовно слизаше на закуска. С него сме почти връстници. Беше нормално да разкаже това-онова. Интересен човек.
— И сподели с вас какво прави тук просто ей така? — попита Шон. — Доколкото знам, адвокатите са много дискретни хора.
— Е, не го направи веднага и не навлезе в подробности. Веднъж помоли да му обясня как да стигне до „Кътърс Рок“, а пък аз го попитах какво ще прави там. Тогава ми каза с какво се занимава.
— Пресвети Боже! — стресна се Мишел. — Може би е отивал в „Кътърс Рок“, когато са го убили!
— Не мисля така — поклати глава съпругът.
— Защото вече беше ходил там — добави жената.
— Откъде знаете? — изгледа я Шон.
— Той сам ми каза, веднага след като се настани — отвърна мъжът. — Бързаше, защото самолетът му беше закъснял и искаше да хване приемните часове в „Кътърс Рок“. Наистина много бързаше.
— Може би не е успял.
— Напротив. Върна се тук, поръча си кафе. Аз го попитах как е минала визитата. Той каза добре, но по вида му личеше, че не е било добре.
— В колко часа беше това? — попита Шон.
— Какво значение има часът? — подозрително го изгледа мъжът.
— Вие двамата задавате прекалено много въпроси — добави жената.
Мишел проговори още преди Шон да успее да реагира.
— Трябваше да ви кажем по-рано… — Направи драматична пауза, а после се огледа, понижи глас като развълнувана ученичка и добави: — Ние двамата открихме тялото му!
Мъжът и жената се втренчиха в нея, после очите им се преместиха на Шон.
— Наистина е така — кимна той.
Думите потекоха като пълноводен поток от устата на Мишел:
— Беше ужасно, но едновременно с това и страшно възбуждащо! Никога не бяхме преживявали подобно нещо. Самата аз за пръв път виждах труп на убит човек! — Тялото й потръпна, лицето й се сбърчи в гримаса. — Мразя оръжията! — Замълча за миг, физиономията й бавно се промени, очите й светнаха. — Но беше страшно интересно! Направо страхотно!
— Предпочитам да не изпитвам подобни вълнения — насмешливо подхвърли мъжът.
— Открихме тялото към полунощ — добави Шон. — Но той би трябвало да се е върнал доста по-рано от посещението си в затвора.