— Мислиш ли? — тихо подхвърли той.
— Толкова ли е зле?
— Страхувам се, че да.
— Не мога да повярвам, че няма към кого да се обърнем — въздъхна помощникът му.
Тези думи докоснаха нещо забравено.
— Сър, чувате ли ме?
— Ще ти звънна по-късно — рече Бънтинг. — Опитай се да поспиш и не си подавай носа навън.
Прекъсна връзката и погледна джиесема в ръката си. Наистина ли нямаше към кого да се обърне?
Или не смееше?
Всъщност нима имаше друг избор?
Върна се в спалнята, легна до съпругата си и прехвърли ръка през раменете й. После решението беше взето. Щеше да действа.
Няма да се предам без бой!
62
— Какво търсите тук?
Ерик Добкин беше по джинси и памучен пуловер, с дебели чорапи на краката.
— Трябва да поговорим — рече Шон.
Застанал на вратата, Добкин не помръдна.
— Ще ни поканиш ли да влезем, или ще ни оставиш да зъзнем? — попита Мишел.
— Не е чак толкова студено.
— Аз съм израснала в Тенеси, Ерик. А тук имам чувството, че съм в Антарктика.
Той им махна да влязат. Преди да затвори вратата след тях, внимателно огледа улицата в двете посоки.
— Направихме нужното, за да не бъдем проследени — успокои го Мишел.
— Но това изобщо не ви пречи да ме поставяте в неудобно положение — навъсено отвърна Добкин.
— Всички сме в неудобно положение — мрачно уточни Шон.
— А аз си помислих, че искаш да играеш на наша страна — добави Мишел.
— Донякъде.
— Няма как да стане — поклати глава Шон.
— Или си с нас, или си против нас — погледна го в очите Мишел.
— Какво искате?
Шон и Мишел се настаниха на канапето в хола, а Добкин остана прав.
— Къде са жената ти и децата? — отвърна с въпрос Мишел.
— Навън. Днес ми е почивен ден и останах у дома да свърша някои неща.
— И ние трябва да свършим някои неща.
— Например?
— Потвърждаваш ли твърдението си, че Бърджин и Дюкс са били убити с едно и също оръжие?
Добкин седна срещу тях и кимна.
— Берета, трийсет и втори калибър.
— Нещо ново по случая?
— Щатската полиция се оттегля. Шоуто остава изцяло в ръцете на ФБР. А Меган Райли получи полицейска охрана.
— Това го знаем — кимна Мишел.
— Може би е крайно време да поставим охрана и на вас двамата. Убиецът на Мърдок стреля и по теб, Мишел.
— Не съм забравила, повярвай ми. Но не ми е в стила да използвам полицейска защита.
— На кого му пука за стила ти, ако си мъртва?
— Ерик, ако ни помогнеш да разрешим този случай, аз ще направя много неща за кариерата ти — рече Мишел.
— Но ако се забъркам там, където не трябва, това ще бъде краят на кариерата ми — мрачно отвърна Добкин.
— Мислех, че в Мейн живеят по-решителни мъже.
— Но някои от тях имат и ум в главата.
— Тогава защо не го използваш? — остро попита тя.
— Виж какво — надигна се той. — Не съм длъжен да слушам глупостите ти! Покрих те, когато гръмнаха Мърдок — изпразних цял пълнител по посока на изстрелите. Освен това ти дадох информация, която не съм длъжен да споделям с теб. Мисля, че е достатъчно!
— Добре, добре, имаш право — приведе се напред Шон, а после млъкна, оставяйки възможност на Добкин да се успокои и да се върне на мястото си. — Искаш ли ние да те информираме докъде сме стигнали? Ей така — за смяна на темпото…
— Не знам — колебливо отвърна Добкин. — Много ли е зле?
— Значи все пак мислиш за разследването — отбеляза Шон.
— Ако не мисля, значи не ставам за ченге.
— Преди да ти разкажем какво знаем, какво според теб се случва? — намеси се Мишел.
— Мога само да предполагам — потърка брадичката си Добкин. — По всичко личи, че Рой има връзка с държавата и по друг начин, освен чрез данъчната служба. Не виждам друга причина за появата на ФБР.
— Нито отричам това, нито го потвърждавам — отвърна Шон. — Но искам да ти кажа, че нещата са свързани пряко с националната сигурност. Веднага ще добавя, че Рой е на страната на Америка, но онези шест трупа се появиха в крайно удобен за някого момент.
— Искаш да кажеш, че са го натопили?
— Да.
— Можеш ли да го докажеш?
— Работя по въпроса. Но в играта са замесени много опасни хора. Много опасни. В Ню Йорк се сблъскахме с тях и едва отървахме кожата, за да се върнем в Мейн.
— Какво се случи? — повдигна вежди Добкин.
— Да речем, че се срещнахме очи в очи с врага и се убедихме, че той никак не се шегува.
— Разполагат с документи, които им осигуряват достъп до всички охраняеми обекти на територията на страната — добави Мишел.
— Чакай малко — погледна я недоверчиво Добкин. — Нима твърдиш, че лошите момчета са от нашите?
— Имам си една философия — поклати глава Мишел. — След като говорим за лошите, значи те не могат да бъдат от нашите.
Добкин се облегна назад и потърка бедрата си с длани.
— Вижте какво, аз съм само един обикновен щатски полицай. Нямам представа за тези неща, нито пък знам как работят федералните власти.
— Или как не работят — поправи го Шон.
— И така, какво искате от мен? — рязко попита Добкин.
— Искаме да знаем дали ще помогнеш, ако се нуждаем от още едно дуло.
— Както постъпи в нощта, в която убиха Мърдок — бързо добави Мишел.
— Готов съм да помогна на всеки, но работата е там, че все пак съм ченге. Не мога да вилнея на воля, защото веднага ще ме уволнят.
— Не искаме от теб подобно нещо — рече Шон. — Просто те моля да се присъединиш към нас, в случай че в града се появят врагове на Америка.
— Но нали каза, че тези врагове са от нашите? И то без да ми предложиш никакви доказателства.
— Вече споменах, че работим по въпроса. Но ресурсите ни са ограничени, докато противникът няма подобни проблеми. Тук сме да поискаме помощта ти — разбира се, ако имаме нужда от нея. Обещавам, че ще те безпокоим само в краен случай. От това, на което попаднахме досега, сме наясно, че работата е дяволски опасна.
Добкин заби очи в пода. Остана така известно време, после вдигна глава.
— Без бой няма да позволя на никой да заплашва родината ми! — отсече той.
— Това исках да чуя — с облекчение въздъхна Шон.
— Благодаря ти, Ерик — усмихна се Мишел. — Това означава много.
— Ама вие наистина ли вярвате, че ще се справите с такива врагове?
— Да — кимна Шон. — С помощта на добри приятели и мъничко късмет.
63
Елън Фостър крачеше по коридора със самочувствието на господарка, като кимаше и се усмихваше на хората, които познаваше. Всички отвръщаха на поздрава й, защото беше министър в действащата администрация, и то със значително влияние в нея. Историята не познаваше случай ръководител на Министерството на вътрешната сигурност да е стигал до президентския пост, но нещо в поведението на тази жена издаваше, че тази идея не й е чужда.
Агентът на Сикрет Сървис почтително кимна и отвори вратата пред нея. Тя не водеше към Овалния кабинет, използван главно за церемониални цели, а към работния кабинет на президента в Западното крило. Именно тук се вършеше истинската работа.
Обитателят му стана да я посрещне. Единственият друг човек в помещението беше съветникът по националната сигурност — едър мъж с намръщена физиономия и зализана настрани оредяла коса. Настаниха се около масичката за гости, отделиха няколко минути за фалшиви любезности, а после се заловиха за работа. Фостър беше наясно, че разполага с малко време, тъй като срещата, уредена в последния момент, бе вмъкната в почивката между две други. Премина направо на въпроса в мига, в който президентът се облегна назад — ясен сигнал, че трябва да изложи целта на визитата си.
— Господин президент, много бих искала да ви донеса по-добри новини, но за съжаление трябва да ви информирам, че проблемът с Е-програмата се задълбочава.