Президентът свали очилата си и ги остави на бюрото. Стрелна с поглед съветника по националната сигурност, чието изражение стана още по-меланхолично. Бележникът в ръцете му едва забележимо трепереше и той побърза да го остави на масичката до себе си. По този въпрос нямаше да се водят записки.
— Дайте ми най-съществените подробности, Елън заяви президентът.
Тя изложи фактите възможно най-сбито. Когато свърши, президентът се облегна назад и поклати глава.
— Това наистина не е за вярване.
— Напълно съм съгласна с вас, сър — кимна тя и побърза да добави: — Именно затова настоявах за повече контрол над Е-програмата. Благодарение на нейните ограничени успехи, Питър Бънтинг получи пълна свобода на действие, без задължителните мерки за периодичен надзор. Тук трябва да добавя, че това се случи не поради неефективните действия на изпълнителната власт, а поради неадекватното поведение на Конгреса. В момента обаче ситуацията е рискова за всички.
Лицето на президента поруменя.
— Не ни стига кошмарът, че нашият топ анализатор е затворен в „Кътърс Рок“ по обвинение в шест убийства! — мрачно промърмори той. — При последния ни разговор Бънтинг ме увери, че нещата са под контрол и програмата ще продължава да действа ефективно, независимо от това, което се случи с Едгар Рой.
— Сър, аз не мога да говоря от името на Бънтинг, но това, което виждам, сочи точно обратното.
— А сега намеквате, че самият Бънтинг е организирал серия от убийства, включително и това на федерален агент. Мили боже! — Той отново погледна съветника си по националната сигурност, който седеше с ръце в скута си и мълчеше.
— Напълно съзнавам, че това е шок за вас, сър — отвърна Фостър. — Самата аз бях шокирана, когато ме информираха. Случи се едва преди час и затова поисках незабавна среща с вас. За съжаление това не е всичко, защото имаме основания да го подозираме и в още едно, пето поред убийство.
Двамата мъже се взряха в нея. Очакваха подробни обяснения.
— Става въпрос за участник в програмата, който стигна чак до Стената. Името му е Сохан Шарма. За съжаление не издържа последните тестове и би трябвало да е освободен чрез нормалните процедури.
— Но вие подозирате, че това не е станало, така ли?
— Малко след провала си на Стената, Сохан Шарма е загинал при автомобилна катастрофа. Изисках заключението на патолога, в което пише, че човекът е починал от счупване на врата. Но съдебният лекар има подозрения, че това се е случило преди катастрофата.
— В смисъл, че Бънтинг го е ликвидирал, така ли? Но защо?
— Моите източници твърдят, че Шарма е бил последната му надежда да намери подходящ заместник на действащия Анализатор. След провала Бънтинг просто го е елиминирал. В момента този човек е под огромен натиск, сър. Поредният му провал го е извадил от релси.
— Не мога да повярвам, че подобно нещо се случва точно през моя мандат — поклати глава президентът.
Съветникът се изкашля.
— Оценяваме вашата адекватна реакция, Елън — подхвърли той.
Фостър му хвърли благодарен поглед. Това изявление не беше случайно, а плод на дълъг разговор между двамата, проведен само преди час. Тя бе настояла за него, защото без подкрепата на този човек не можеше да направи нищо.
Президентът отново я погледна.
— Продължавайте да държите нещата в свои ръце, Елън — насърчи я той. — Знам, че сте много натоварена, но за мен това е от първостепенно значение.
— Ще бъде основният ми приоритет, сър.
— Предполагам, че ЦРУ вече е в течение…
— Да, разбира се. Лично информирах директора. Позволете да изразя едно мнение, сър. Според мен трябва да предприемем фундаментални структурни промени в момента, в който решим проблемите с Е-програмата.
— Приветствам идеята ви — подхвърли съветникът, а президентът само кимна.
— Дълго време държим яйцата си само в една кошница — добави с мрачно изражение Фостър. — Има хора, които продължават да се оплакват от недостатъчното сътрудничество между институциите. Не е така. Ключът е в разпределението — настоявам за това от мига, в който поех МВС. Нямаше да стигнем до днешното положение, ако обработката и оценката на разузнавателната информация бяха разпределени между институции на различни нива. Убедена съм, че трябва да направим всичко възможно занапред да не допускаме подобни провали.
— Напълно съм съгласен — кимна президентът. — Тук улучихте десетката. Между другото, аз имах дълбоки съмнения, че трябва да залагаме единствено на Е-програмата, въпреки временните й успехи.
— Знам, сър — кимна Фостър. — Инстинктът никога не ви е подвеждал.
На практика обаче нещата бяха съвсем други. Действащият президент изтъкваше успехите на Е–програмата при всеки удобен случай, тъй като именно те спомагаха за повишаването на рейтинга му. Но и тримата в кабинета бяха наясно, че фактите нямат нищо общо с борбата за политическо оцеляване.
— Какво ще правим с Бънтинг? — подхвърли президентът.
— Работя с ФБР за повдигане на обвинение. Ще го направим дискретно. Дори те няма да научат всички факти, да не говорим за медиите. Желанието на един мегаломан да застане начело на хранителната верига в своята област не означава, че трябва да правим компромиси с националната сигурност.
— А Едгар Рой? — попита съветникът.
— Той е различен проблем — призна Фостър.
— Мислите ли, че е виновен за убийството на онези шестима души?
Фостър почука с маникюра си по масичката.
— Рой е странен тип. Няколко пъти съм го виждала и винаги ми е правило впечатление, че у него има нещо потайно. Не мога да кажа дали действително е убил онези хора, но при всички случаи му предстои дълъг и труден път до оправдателната присъда. Действията на адвокатите му в съда ще бъдат показателни в това отношение. Те ще разкрият много за него.
— Но ние не искаме това, нали? — размърда се съветникът. — Има неща, които не бива да бъдат разкрити.
— Точно така — кимна Фостър. — Същото се отнася и за Бънтинг. Ако той наистина се окаже замесен в смъртта на тези хора, ще настъпи невиждан досега медиен цирк. Доколкото го познавам, той ще направи всичко възможно, за да избегне възмездието за престъпленията си.
— Включително и разкриването на поверителна информация? — разтревожено я погледна президентът. — Това е невъзможно, нали?
— Питър Бънтинг е загрижен за един-единствен човек на този свят и той се казва Питър Бънтинг. Повярвайте ми. Той може да продава стоката си на когото пожелае и това е единственото, което го вълнува.
— Май сте права — замислено кимна президентът.
— Погледнете Уики-лийкс — добави Фостър. — Кой би допуснал, че подобно нещо е възможно! Аз съм на мнение, че трябва да допуснем най-лошото.
Президентът въздъхна и се обърна към съветника си.
— Някакви идеи?
— Винаги има идеи — отвърна едрият мъж, като подбираше внимателно думите си. — Винаги има и средства, господин президент. Например да не се стига до процес с евентуалните неприятни разкрития, а и някои други неща.
Фостър закова поглед в лицето на президента. Искаше да разбере как реагира той на внушението й. Някои държавни мъже са много придирчиви към подобни теми, докато други действат, без дори да се замислят, опирайки се на дебелоочието и липсата на съвест.
— Предполагам, че трябва да преценим внимателно възможностите — обади се най-сетне президентът.
Фостър му се усмихна със симпатия и гордост.
— Подобни решения са трудни, но едновременно с това и лесни, господин президент. Особено когато имат толкова силно влияние върху бъдещето на страната.
— Не очаквайте писмено разрешение — стисна устни първият човек в държавата. — На практика този разговор никога не се е състоял. Но искам всички възможни варианти, преди да предприема каквото и да било.
— За това има само една пречка, господин президент — отвърна Фостър.
Решителният момент беше настъпил. Онзи, който беше репетирала многократно пред огледалото в малката баня до кабинета си в Министерството.
Президентът се втренчи в нея. В очите му проблясваха гневни пламъчета.