— Пречка ли? Президентите не обичат пречки при вземането на своите решения!
— Става въпрос за един фактор, който все още не можем да контролираме — спокойно отвърна Фостър.
— Кой е той?
— Не знаем какво планира Бънтинг.
— В такъв случай го приберете, за да бъдем сигурни, че няма да планира нищо.
— Трябва да действаме много внимателно, сър — рече Фостър, която на практика нямаше никакво желание да „прибира“ Бънтинг. — Този човек е изключително умен и изобретателен. На ваше място по-скоро бих го оставила да изиграе козовете си. — Тя замълча и се обърна към съветника.
— Искате да кажете да му подадем въжето, с което да се обеси — подхвърли той.
— Четете мислите ми — кимна Фостър. — Точно така: да му подадем достатъчно здраво въже, за да се обеси.
— А след това действаме, така ли? — попита президентът.
— След това можем да действаме по най-изгодния за нас начин — поправи го Фостър. — Освен това има и още нещо, сър.
— Днес сте пълна с изненади — нервно се усмихна държавният глава.
— Сестрата на Едгар Рой — бързо подхвърли тя, усетила нетърпението в думите му.
— Каква сестра?
— Технически погледнато, става въпрос за природената му сестра. Казва се Кели Пол… — Тя стрелна с поглед съветника.
— Беше един от най-добрите ни оперативни агенти, сър — обади се той. — Решавала е проблемите ни в различни горещи точки на света, и то по наистина забележителен начин.
— Защо едва сега чувам, че Едгар Рой има сестра? — сопнато попита президентът.
— Имате прекалено много въпроси за решаване, сър — обади се Фостър. — Освен това доскоро тя не представляваше проблем. — Замълча за момент, после тихо добави: — Но по наше мнение в момента тази жена работи за другата страна.
— Мили боже! Сериозно ли говорите?
— Официално тя е напуснала службите, но по наши сведения се е върнала към професията — обади се съветникът. — За съжаление обаче не работи за нас. Това е всичко, което знаем.
— Какво я е накарало да се върне?
— В определени ситуации Едгар Рой може да бъде безценен за враговете ни. Той разполага с огромна по обем информация за националната сигурност на тази страна, а също така и за нашите тактически и стратегически цели по света.
— И изведнъж се оказва, че е брат на тази Кели Пол? — със съмнение го изгледа президентът.
— Те не са близки — излъга Фостър. — А Кели Пол има репутацията на човек, който не допуска нищо да повлияе на мисията му. Включително членове на семейството. Следователно, ако успее по някакъв начин да измъкне брат си от „Кътърс“…
— Възможно ли е изобщо подобно нещо? — прекъсна я президентът.
— Обектът е строго охраняван, но Кели Пол наистина е много добра — отвърна Фостър.
— Значи сме сигурни, че тя има пръст в тая работа, така ли? — попита президентът.
— Да. Вече разполагаме с информация, че е ходила на посещение при брат си в затвора.
— Защо тогава не сте я арестували на място?
— Защото все още нямаме нищо срещу нея, сър. Включително повод да я извикаме на разпит.
— Но защо ще ходи там, ако не е близка с брат си? — пожела да узнае президентът.
Фостър се поколеба, но съветникът веднага й се притече на помощ.
— Може би се е появила там с друга цел, сър. Например да огледа съоръжението отвътре.
— Наистина ли мислите, че ще се опитат да го измъкнат? — Очите на президента леко се разшириха.
— Никой строго охраняван затвор не е напълно защитен, особено когато разполагаш с подходящи хора — отвърна съветникът и извърна глава към Фостър. — Вие готови ли сте да реагирате на подобен опит?
— Да, но все пак няма гаранции — въздъхна тя и отново насочи вниманието си към държавния глава. — От това следва, че наистина трябва да помислим сериозно за нанасянето на превантивен удар в посоката, за която вече споменахме.
— По отношение на Рой и Бънтинг? — изгледа я президентът.
— Да, а също и по отношение на Кели Пол.
— Трябва да си помисля — бавно кимна държавният глава. — Много сериозно да си помисля.
Това не беше отговорът, който Фостър очакваше, но лицето й остана непроницаемо. Все пак получи повече от онова, на което се беше надявала.
— Е, добре — изправи се президентът. — Струва ми се, че държите нещата в ръцете си, Елън.
Желанието му да премине на други теми беше очевидно. Е-програмата имаше важно значение за страната, но тя все пак беше една от стотиците важни теми, които чакаха решението на президента.
— Благодаря, че ме приехте, сър — изправи се тя.
— Добра работа, Елън — разтърси ръката й той. — Много добра работа.
Докато крачеше по обратния път, Фостър оглеждаше широките прозорци по коридора, сякаш искаше да им вземе мерки за нови пердета.
Имаше чувството, че в момента всичко е възможно. Абсолютно всичко.
64
Шон гледаше през прозореца, а Мишел почистваше пистолетите им на кухненската маса. Току-що се беше обадил на Меган Райли, която беше много разстроена от факта, че продължават да я пренебрегват, и мрачно обяви:
— Оттеглям се от защитата!
— Моля те, Меган, не го прави! Нуждаем се от теб.
— Нуждаеш се от един здрав ритник в задника, Шон!
— Ти си част от екипа.
— Не се чувствам като част от нищо. Не виждам смисъл. Вече дори не живея там, където живеете вие. Прибирам се във Вирджиния, а ти можеш да минеш през мотела, за да прибереш документите по делото.
— Дай ни още два дни, Меган! Наистина се нуждаем от теб.
— Само приказки, Шон. Къде остана действието?
— И твоето време ще дойде, обещавам ти.
Младата жена дълго мълча.
— Добре, Шон — въздъхна най-сетне тя. — Нека бъдат два дни. Но след това си тръгвам.
Той предаде разговора на Мишел, която бавно кимна.
— Не я обвинявам. Но ако напусне кораба, ще трябва да търсим друг адвокат. Или ще се наложи ти да поемеш защитата.
— Но тя знае много, а това означава, че ще бъде изложена на опасност.
— Така е, но не виждам какво можем да направим.
Шон измъкна телефона от джоба си и изчете току-що пристигналия есемес.
— По дяволите!
— Какво има? — вдигна глава Мишел.
— Някой ми е оставил съобщение. Докато съм говорил с Меган.
Включи телефона и изслуша посланието.
— От кого е?
— От Питър Бънтинг.
— Какво иска?
— Да поговорим.
— Значи Кели Пол беше права, че сам ще ни потърси.
Шон бързо набра номера. Насреща вдигнаха на второто позвъняване.
— Ало?
— Обажда се Шон Кинг.
— Благодаря, че се свързахте с мен.
— Изненадан съм, че се чуваме след последната ни среща. Ние с партньорката ми извадихме голям късмет, че все още дишаме.
— Не знам какво е станало, след като се разделихме — отвърна Бънтинг. — Но въпреки това се извинявам, ако съм ви поставил в опасност. Не съм имал подобни намерения. Останалата част от нощта беше доста неприятна и за мен.
— Ясно.
— Не ми вярвате, нали?
— Напротив.
— Искам да се видим.
— Това вече го чух по гласовата поща. Защо?
— Имам едно предложение.
— Променихте мнението си, а?
— И така може да се каже.
— Притиснали са ви здравата, нали?
— Искам да знам само едно: с вас ли работи Кели Пол?
— Кой?
— Нямаме време за игрички! — раздразнено извика Бънтинг. — Да или не?
— Да — отвърна след кратко колебание Шон.
Насреща настъпи тишина.
— Бънтинг? — остро попита Шон.
— Тук съм. Наистина трябва да се срещнем.
— Но как ще се измъкнете от тях? Знаете, че ви наблюдават. А най-вероятно подслушват и този разговор.
— Невъзможно — отсече Бънтинг.
— Защо?
— Защото използвам кодираща технология, с която не разполага дори президентът на Съединените щати. Напълно недостъпна за АНС и сродните й агенции. Тя покрива и вашия телефон от мига, в който го включихте.