— Те отмъкнаха Рой и така спечелиха решителния рунд! Има опасност да бъдем нокаутирани още в следващия!
Дискретно прокашляне им напомни за третия човек, който присъстваше в бункера.
— Според мен мистър Куонтрел е прав, госпожо министър — обади се Джеймс Харкс.
Фостър се обърна и заби мрачен поглед в лицето му. Още не можеше да преглътне унижението от предишната нощ. Ако не беше провалът, със сигурност нямаше да го покани на тази среща.
— Как стигна до това заключение? — попита с леден тон тя.
— Според първоначалния план трябваше да отмъкнем Рой и да хвърлим вината върху Бънтинг и хората му. И на практика стана именно така. В този смисъл не е нужно да фабрикуваме вината му, защото тя е факт.
— Точно така — кимна Куонтрел.
Фостър вече клатеше глава.
— Пропускаш един много важен детайл, по-точно фалшивия екип на ФБР, който измъкна Едгар Рой от „Кътърс“. Те бяха хора на Куонтрел и се проявиха като пълни идиоти!
— Това е без значение — спокойно отвърна Харкс. — Фалшив или не, екипът на мистър Куонтрел се появи на сцената петнайсет минути след нападението срещу конвоя. Не бяха в състояние да си върнат Рой, но разчистиха терена преди появата на когото и да било друг. Следователно обществеността ще научи един-единствен факт, а именно, че някакъв фалшив екип на ФБР е извел Рой от „Кътърс“. В момента Рой е в ръцете на Бънтинг, тоест именно Питър Бънтинг стои зад цялата операция — обобщи Харкс.
— Ами Кел и Пол? — рязко попита Фостър. — Няма как да не е замесена, защото става въпрос за брат й!
— Вече знаем, че Бънтинг изобщо не е бил в болницата при съпругата си — обади се Куонтрел. — Всичко е било постановка за отвличане на вниманието ни.
— След което семейството му минава в нелегалност — добави Харкс. — Планът е наистина добър.
— Добър ли? — намръщено го изгледа тя. — Защо тогава не ръкопляскаш, Харкс?
— Подценяването на противника е сериозна грешка, министър Фостър. Те са добри и ние трябва да го признаем. А после да се опитаме да бъдем по-добри от тях.
— Добре, успяха да отмъкнат Рой — тръсна глава Куонтрел. — Но какво ще го правят? Той не знае нищо, което би могло да ни компрометира.
— На всичкото отгоре има статут на избягал затворник и аз не виждам по какъв начин би могъл да го използва Бънтинг — добави Харкс. — Няма как да го върне в Е-програмата.
— Което ни дава добър шанс да го приберем обратно — бавно се проясни лицето на Фостър.
— Успеем ли, нищо няма да попречи на първоначалните ни планове — добави Куонтрел. — Рой ще умре, а вината за смъртта му ще бъде хвърлена върху Бънтинг. Това означава окончателен край на Е-програмата.
Фостър стана и закрачи напред–назад.
— Тази сутрин получих нещо, което значително ще ни улесни — подхвърли тя.
— Какво? — втренчи се в нея Куонтрел.
— Недвусмислено разрешение на президента да използваме всички средства за отстраняването на проблема.
— Всички средства? — остро попита Харкс. — Лично от президента?
— Именно — кимна Фостър. — Мисля, че то значително улеснява задачата ти, Харкс.
Той погледна Куонтрел, после отново насочи вниманието си към Фостър.
— Това означавали, че имам свобода на действие?
— Защо питаш? Може би не се чувстваш готов?
— Не. Просто искам потвърждение, че нещата ще станат така, както реша аз.
— Аз нямам нищо против — обади се Куонтрел. — Наясно съм, че моите хора се провалиха, но съм готов да се доверя на високата ти репутация, Харкс.
— А вие, госпожо министър? — попита Харкс.
— Искам да се погрижиш за всичко. Не ме интересуват средствата, които ще използваш.
— Кого да оставя жив?
— Не съм сигурна, че искам някой от тях да остане жив — изненадано го погледна Фостър. — Защо да го правя?
— Пак ще повторя, че настоявам за пълна яснота по всички въпроси.
— Ще я получиш, Харкс — наведе се над него тя. — Искам смърт за Едгар Рой. Искам смърт за Питър Бънтинг, Кели Пол, Мишел Максуел и Шон Кинг. Достатъчно ясно ли се изразих?
— Да.
Тя се изправи и погледна Куонтрел.
— Ако сме приключили, бих искала няколко минути насаме с Харкс. Трябва да уточним някои неща по един друг въпрос.
Елън Фостър изчака оттеглянето на Куонтрел и седна на ръба на масата.
— Снощи останах недоволна от теб. Поведението ти беше повече от странно.
— Виждам, че наистина мислите така.
— Какво би трябвало да означават тези думи?
— Бих казал, че вашето поведение беше странно, но това едва ли ще ви направи впечатление.
— Не съм свикнала да получавам откази.
— Виждам.
— Мога да превърна живота ти в ад.
— Наистина можете — кимна Харкс.
— Но мога да го превърна и в точно обратното.
— Аз не съм проститутка, госпожо министър.
— Ти си онова, което аз искам да бъдеш — отсече Фостър. — И така, как мислиш да се справиш със ситуацията?
— Имам задача, която трябва да изпълня.
— А след това?
— След какво?
Дългият й маникюр се плъзна по ръката му.
— Искам те, Харкс. А когато искам нещо, аз винаги го получавам. Просто и ясно.
— Защо? — вдигна глава и я погледна той.
— Какво защо?
— Вие можете да бъдете близка с посланици, сенатори или с някой от онези задници на Уолстрийт. На практика с всеки, с когото пожелаете. Защо аз? Какво изобщо означавам за вас?
— Имала съм мъже от всички тези категории, които изброи. Но то е като при сладоледа. Винаги ти се иска да опиташ нещо различно. — Помълча за момент, приведе се към него и добави: — След изпълнението на задачата ще продължиш да работиш за мен така, както аз искам. Ясно ли е?
— Да.
— Много добре — погали го по бузата тя. — А сега върви да си вършиш работата.
— Слушам.
74
— Той е на телефона, сър!
Мейсън Куонтрел вдигна очи от документите пред себе си и учудено погледна секретарката, която се беше втурнала в кабинета му, без дори да почука.
— Кой?
— Питър Бънтинг!
— Какво?! — стресна се той, моментално забравил текущата си работа. — Бънтинг ме търси по телефона?!
— Да, сър. На първа линия.
— Свържи се с охраната! Моментално да проследят номера!
Жената кимна и забързано напусна кабинета.
Куонтрел се втренчи в мигащата светлина на апарата пред себе си, изчака за миг и грабна слушалката.
— Ало?
— Здравей, Мейсън — любезно го поздрави Бънтинг. — Знам, че твоите експерти се опитват да засекат откъде се обаждам. Нямам нищо против това, защото боклуците, които продаваш на Пентагона на петдесеторна цена, просто няма как да пробият защитата ми. Но въпреки това ще бъда кратък.
— Къде е Едгар Рой, Бънтинг?
— Задаваш ми смешен въпрос, Мейсън. Особено на фона на онова, което се случи с твоите момчета.
— Нямам представа за какво говориш, по дяволите!
— Добре, добре, няма да спорим. Вероятно си представяш, че се намирам в Хувър Билдинг и този разговор се записва.
— Съмнявам се, че изобщо ще посмееш да се доближиш до Хувър Билдинг, освен ако не бъдеш арестуван! Положението ти е доста сериозно, приятелю.
— Мислиш ли? Аз пък съм на мнение, че твоето е направо отчайващо.
— Никога не те е бивало в лъжите, Пит.
— Беше огромен провал, да знаеш.
— Кое?
— Акцията на хората ти да измъкнат Рой. Нима е възможно да забравиш охранителните камери в „Кътърс“?
Коремните мускули на Куонтрел леко се стегнаха.
— Нямам представа за какво говориш.
— За охранителните камери, Мейсън. Нали си спомняш какво е предназначението им? Да виждат и снимат.
— Аз… От новините разбрах, че електрическото захранване е било изключено като част от плана за бягството… — Преглътна и тежко добави: — Твоят план!