След тези думи тя се обърна и тръгна към вратата.
— Събитията около Мейсън Куонтрел стават все по-интересни, не мислиш ли?
Фостър спря с ръка върху топката на бравата.
— Кой? — преднамерено небрежно попита тя.
— Президентът на Мъркюри Груп, съучастник в престъпленията ти.
— Ужасно съм разочарована от падението ти. Преди време беше наистина добра, но сегашното ти представление е жалко и, извинявай, абсолютно аматьорско.
— Бънтинг е умен мъж и никак не му беше трудно да надхитри Куонтрел — спокойно добави Пол. — Направи връзката и откри нужните доказателства. Куонтрел е наясно, че с него е свършено и отчаяно търси сделка с ФБР. Вероятно ще отгатнеш какво ще му поискат в замяна.
Фостър просто стоеше и я гледаше.
— И това ли е аматьорско представление, Елън?
— Слушам те само защото се забавлявам — отвърна Фостър, но цялостното й поведение говореше друго.
— Нещата много бързо ще излязат наяве — добави с равен глас Пол. — Куонтрел се готви да те предаде.
— За какво по-точно? — успя да пусне една крива усмивка Фостър.
Пол вдигна ръка и започна да изброява на пръсти:
— Първо, за шестте трупа в хамбара. Второ, за убийството на адвоката и секретарката му. Трето, за смъртта на директора на затвора „Кътърс“. Четвърто, за ликвидирането на един полицай в Мейн. И накрая най-важното — за ликвидирането на един агент на ФБР. Момчетата в Хувър Билдинг наистина побесняват, когато убият някой от колегите им. Това не биваше да го правиш, Елън. Много важно, че е разбрал за Е-програмата. Защо ти трябваше да го ликвидираш? Човекът имаше три деца.
— Отдавна не бях чувала толкова глупости накуп! — отсече Фостър.
— Но въпреки това си още тук.
— Защо ми разказваш тия неща?
— Защото искам брат си обратно. Жив и здрав. Но за да стане, ми трябва твоята помощ.
В очите на Фостър за пръв път проблесна несигурност.
— Брат ти беше отвлечен от „Кътърс Рок“ от хора, които са се представили за агенти на ФБР — сухо рече тя. — Казано иначе — от теб!
— Отлично знаеш, че са били хора на Куонтрел.
— Но…
— Какво „но“? Нима ти е пробутал някакви глупости от сорта, че планът се е провалил? Или че е изгубил брат ми? — Кели Пол направи крачка напред. — Искам си го, Елън. Искам си Еди жив и здрав! Уверявам те, че ще си го получа, по един или друг начин. — Тя замълча и се втренчи във Фостър, която беше запазила безизразното си изражение. — Куонтрел те е изиграл, нали? Казал е, че ще отвлече Рой и ще го ликвидира, а после ще накисне Бънтинг. Но Бънтинг вече е изпържен тотално. Любимата му Е-програма е прекратена, а това означава, че Еди вече не ти трябва. Можеше да го оставиш да гние в затвора и да забравиш за него. Защото вече си спечелила. Нима това не ти е минало през ума?
Тя пристъпи още крачка напред и закова очи в лицето на далеч по-дребната Фостър.
— Еди е невинен! Изобщо не ми пука за Е-програмата, но проклета да бъда, ако позволя брат ми да изгуби живота си заради безполезната ти победа над Питър Бънтинг! Вече трябва да си разбрала, че този човек те прати за зелен хайвер с фалшивия опит за самоубийство на съпругата си. А в момента със сигурност е някъде далеч, откъдето няма да го екстрадират обратно.
— Истината е, че не знам къде се намира брат ти — бавно и отчетливо каза Фостър.
— Значи напразно съм си губила времето с теб — въздъхна Пол и направи крачка назад.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — приглушено отвърна Фостър.
— Ти си министър на вътрешната сигурност, за бога! Длъжна си да отчиташ някои неща! Но вместо това се забъркваш с Куонтрел. Кой ти даде тази блестяща идея? Знаеш, че Бънтинг направо го разори със своята Е-програма. От това би следвало да заключиш, че той е далеч от умствения капацитет на Бънтинг. Нима си допускала, че този човек ще клекне и ще се предаде? Та той може да схруска за закуска човек като Куонтрел. Зле си избрала съюзник, Елън. Много зле! Кой, по дяволите, ти даде този съвет?
Фостър премина в тотално отстъпление.
— Аз не бях… В смисъл… Винаги можем да открием Бънтинг…
— Господи, нима не слушаш какво ти говоря? — прекъсна я Пол. — Твоите хора изпуснаха Бънтинг! Нямат представа къде е, разбираш ли? Просто е изчезнал!
Фостър направи опит да каже нещо, но от устните й не излезе нито звук.
— Успяла си да го притиснеш в ъгъла, но хора като него винаги имат резервен вариант. А Куонтрел е проявил глупостта да му го предложи. В същото време е бил достатъчно умен, за да забележи нещо, което е убягнало на теб.
— Какво искаш да…
— Едгар Рой. Истинска Е-шестица, единствен в света. Имаш ли представа за цената, която враговете на тази страна биха платили за него? Знаеш ли за колко би го продал Куонтрел?
— Той никога няма да работи за друга държава.
— Кой? Брат ми или Куонтрел?
— И двамата.
— А случайно да ти е известно, че в началото на бизнеса си Куонтрел за малко не е бил лишен от лиценз за държавни поръчки, защото е продал на Китай голямо количество забранени за износ оръжейни части? Измъкнал се е благодарение на отличните си адвокати, които са хвърлили вината върху негов подчинен. По принцип този човек е готов да продаде и майка си на Ким Чен Втори, стига да има печалба. От друга страна, брат ми наистина не би работил съзнателно за чужда държава, но нима допускаш, че руснаци, севернокорейци или сирийци не разполагат с начини да го принудят? Техните методи за изтезание са първобитни, но това съвсем не намалява ефикасността им. Повярвай ми, изпитвала съм ги на собствения си гръб.
— Искаш да кажеш, че Куонтрел…
— Разбира се, че играе двойна игра и те мами. Това е в кръвта му. А сега, след като Бънтинг му разказа играта, можеш да бъдеш сигурна, че ще те бутне под автобуса, за да се отърве. На това му викат „домино за възрастни“. За съжаление брат ми няма полезен ход в тази игра. Превърнал се е в пречка, а такива хора рядко остаряват.
Фостър леко се олюляваше на седемсантиметровите си токчета.
Пол отмести ръката й от топката и отключи вратата.
— Съжалявам, но явно си проявила глупава недалновидност и това те прави безполезна за мен — хладно подхвърли тя. — Ще се наложи да потърся други варианти. А и какво можеш да направиш от затворническата килия?
Посочи с пръст ъгълчето на устата й и добави:
— Тук малко си прекалила. Може би ще коригираш линията, за да ти е удобно да отпиваш от чашата, която държиш в ръката си.
След тези думи тя излезе и затвори вратата след себе си.
76
Мишел беше зад волана.
Шон държеше пушката.
Едгар Рой седеше отзад.
Пътуването беше дълго, но не спряха нито веднъж. Дори и за отскачане до тоалетната. Най-накрая отбиха по някакъв третокласен път и Мишел намали скоростта.
— Когато поехме насам за първата среща с Кели Пол, Бънтинг ни увери, че успеем ли да се доберем до тук, значи сме се измъкнали — каза тя и намръщено добави: — Но въпреки това не мога да се отърва от обзелата ме параноя.
Шон кимна и внимателно огледа околността. Мястото беше идеално за засада.
— При равни други условия това е по-добре, отколкото да отседнем в мотел.
— Само ако не бъдем убити — обади се Рой.
Шон изненадано го погледна. Почти през цялото време на пътуването високият мъж беше мълчал.
— Големи сте умници, няма що — иронично подхвърли Мишел, изключи от скорост и стрелна с поглед партньора си. — Какъв е планът?
— Винаги мога да се промъкна на мястото. Ако някой ни чака там, ще убие мен, а вие ще успеете да се измъкнете.
— Звучи ми добре.
— Пошегувах се.
— Знам. Ще отида аз.
— Няма да ти позволя, Мишел.
— Не си спомням да съм поискала разрешението ви, ваше височество.
— Винаги ли разговаряте по този начин? — обади се Рой.
Двамата се втренчиха в него.
— Какъв начин? — остро попита Мишел.