— Тя ще ви удари с цялата си ярост, мистър Куонтрел.
— Но защо? — безпомощно разпери ръце магнатът. — При последната ни среща всичко изглеждаше наред. После ми се обади Бънтинг. На директния ми телефон в офиса. Мръсното копеле най-безочливо ме покани да проследя обаждането!
— А вие не успяхте?
— Не — мрачно въздъхна Куонтрел. — Тоя тип винаги е бил добър в шпионските неща. Знаеш ли, че го измъкнах направо от студентската скамейка в Станфорд, където защитаваше докторат?
— Не. За пръв път го чувам.
— Преди това беше стипендиант в Оксфорд. Бе завършил колеж за по-малко от три години и вече беше попаднал в полезрението на специалистите с една публикация за нарастващата заплаха от глобалния тероризъм и начините за борба с него. Много задълбочен труд, който почти предсказва събитията от единайсети септември двайсет години преди да се случат.
— А вие го привлякохте да работи за вас?
Самолетът се наклони наляво и започна плавно да се спуска.
— За три години — кимна Куонтрел. — Свърши страхотна работа. Буквално вкара компанията в нови релси. Беше толкова добър, че започнах да го подготвям да поеме работата в свои ръце. Той обаче имаше други идеи.
— Е-програмата? Струва ми се, че човек като вас охотно би прегърнал подобна идея.
— Естествено, но той не ми даде никакъв шанс. Напусна, създаде своя компания и бързо се нареди в челото на държавните доставчици. Трябва да призная обаче, че предлагаше добра стока. Всъщност много добра. А Е-програмата го изстреля в нова, много по-висока орбита.
— Еклесиаст — подхвърли Харкс. — Е-програмата.
— Какво? А, да. Тогава все още не подозирах за библейските му наклонности. — Куонтрел пресуши чашата си и горчиво добави: — После продаде идеята си на важните клечки във Вашингтон, а всички останали започнахме да дишаме праха му. Вече години наред е така.
— Не помислихте ли да го съдите?
— Нямаше за какво. Той разработи идеите си, след като ме напусна, и нито веднъж не наруши клаузата за въздържане от конкуренция. Беше прекалено умен, за да го направи. А аз го мразя, защото не обичам да губя. Страшно много го мразя! — Остави чашата на масичката и си закопча колана, тъй като самолетът навлезе в турбулентна зона. — А Елън Фостър е в състояние да ми причини далеч по-големи злини. Нямам предвид само долари и центове.
— Може — съгласи се Харкс.
— Получила е картбланш от президента.
— Така е.
— Съпътстващи загуби. За мен ли се отнася това?
— Логично е, не мислите ли?
— Но тя трябва да намеси Бънтинг и останалите. Как мисли да стигне до тях?
— Държи един много силен коз.
— Какъв коз?
— Меган Райли.
Куонтрел се приведе напред, в погледа му се четеше смайване.
— Адвокатката? Нима е човек на Елън?
— Не. Но е отвлечена. Фостър я крие на сигурно място.
— Много необичайно — замислено потърка брадичката си Куонтрел.
— Така е.
— Явно е пропуснала да ме информира за намеренията си.
— Мен също.
— И възнамерява да я използва като примамка за Бънтинг и останалите? Но как ще го направи?
— Като наблегне на съвестта им и чувството за вина. Райли е невинната жертва в тази история. Ако я използваме както трябва, може би ще ги накараме да се появят.
— А Фостър играе с надеждата да запази репутацията си заедно с министерския пост?
— Точно така. Казах й, че ще бъде трудно, но не и невъзможно.
— Моето ликвидиране е част от плановете й, така ли?
— Едно е да искаш, друго е да можеш — дипломатично отвърна Харкс.
— Значи имаме изход?
— Мисля, че да. Изключително изгоден за вас, стига да разиграем картите си както трябва.
— Разбира се, ти знаеш какво правят — изгледа го Куонтрел.
— Изправят ви един срещу друг — кимна Харкс. — Бънтинг ви се е обадил, за да ви настрои срещу Фостър. Пол е постъпила по същия начин с Фостър, притискайки я в онази дамска тоалетна.
— Умно. Фостър е налапала въдицата. Признавам, че и аз загубих ума и дума след обаждането на Бънтинг.
— Кели Пол може да бъде много убедителна.
— В момента тя е най-опасната пешка на шахматната дъска — кимна Куонтрел.
— Аз не бих я нарекъл пешка, сър. Не бива да я подценяваме.
— Имал си работа с нея и преди, така ли?
— Един-два пъти. С твърде незадоволителни за мен резултати.
— Плашиш ме, Харкс. Малко хора могат да се справят с теб.
— Тя вече знае от Бънтинг, че съм замесен. Но и двамата не подозират, че работя за вас. Това никой не го знае.
— Ето го големия ми коз — доволно се усмихна Куонтрел. — Колко време ти трябва, за да изиграеш картата „Райли“?
— Чакам вашите заповеди, мистър Куонтрел.
— Действай! — отсече Куонтрел с типичната бързина, с която издаваше разпорежданията си в Мъркюри Груп.
80
— Не мога да повярвам, че съм пропуснал подобно нещо — промълви Бънтинг.
Кели Пол седеше насреща му и се взираше в телефона в ръцете си. Току-що беше получила обаждане от Шон Кинг. Намираха се в нейния „временен“ апартамент в Ню Йорк, недалеч от къщата на Бънтинг. В момента тя беше празна, а семейството му — на сигурно място. Поне засега.
— Спътниковото наблюдение — каза Пол.
— Двайсет и четири часа, седем дни в седмицата — добави Бънтинг.
— Осигурено от МВС?
— Предполагам. Но са пропуснали да ме уведомят. — Той погледна към прозореца, зад който се лееше проливен дъжд. — Но пренасочването на спътниковото наблюдение не е лесна работа. Очевидно Едгар е бил неотложен приоритет за тях.
— Нещо, за което е бил нужен подписът на Фостър — добави Пол. — Това е нашата писмена следа.
— Само ако докажем, че спътниковото наблюдение е било разпоредено с нейна заповед — въздъхна Бънтинг.
Пол замълча.
— За какво мислиш, Кели? — попита той.
— Ами ако не са го пренасочили?
Бънтинг обърна гръб на прозореца.
— Не те разбирам.
— Ако спътникът е заснел всичко, което се е случило?
— Нима намекваш, че брат ти е сериен убиец?! — зяпна от изненада Бънтинг.
— Не.
— Добре. Значи остава изводът, че са го натопили. Те са заровили труповете в хамбара. Но защо тогава са позволили на спътника да ги заснеме? Това автоматично доказва, че брат ти е невинен, и плановете им отиват по дяволите. На всичкото отгоре подобна информация отдавна би трябвало да излезе на бял свят.
— Не е задължително. Ти знаеш не по-зле от мен, че сателитните платформи се различават една от друга. Кой може да докаже, че става въпрос за спътник на правителството?
— Имаш предвид комерсиалните спътници?
— По-скоро частните.
— Защо? — втренчи се в нея Бънтинг.
— Много трудно може да се контролира информацията, изпращана от държавен спътник. Включително и от Фостър. Но при частните, положението е съвсем друго.
— Вероятно тя се е съгласила на този вариант, защото заговорът срещу мен и Е-програмата е бил организиран извън Министерството.
— А може би нещата са още по-сложни.
— Защо?
— Мъркюри Груп притежава няколко спътника, нали?
— Разбира се. Куонтрел беше един от първите на пазара.
— В такъв случай нека допуснем, че именно една от неговите птички е наблюдавала фермата на Еди. Избрали са работен ден, когато той е във Вашингтон. Фостър заповядва пренасочване на нейния спътник, а след това пренасят труповете в хамбара и ги заравят така, че да бъдат открити. После е лесно — едно анонимно обаждане в полицията е достатъчно и с брат ми е свършено.
— Но защо и Куонтрел не е направил същото? Защо не е пренасочил своя спътник? — Без да чака отговор, Бънтинг си отговори сам: — За да има нещо срещу Фостър, в случай че нещата се объркат.
— Точно така — кимна Пол.