— Ще те убия! — изсъска Меган.
— Не, само ще се опиташ — поклати глава Мишел.
— Трябваше да видиш очите на Бърджин, когато го гръмнах. Беше точно толкова изненадан, колкото и Карла Дюкс.
— Аз не съм нито старец, нито дебела и отпусната жена.
— Като те гледам, скоро ще ти изтече кръвта — злобно се ухили Меган.
След тези думи отново замахна с ножа, но не успя да пробие защитата на Мишел, която направи крачка назад, грабна някакъв лампион от пода и понечи да го хвърли срещу противничката си с рязко странично движение — така както се хвърля нунчаку. В последния момент обаче промени посоката, тъй като Меган изведнъж се понесе към Рой с вдигнат над главата нож.
Бронзовата поставка улучи Меган право в лицето и отвори дълбока рана на бузата й. Тя падна странично върху Рой. От раната й шурна кръв. В следващия миг отново беше на крака и вдигна ножа.
Но закъсня с частица от секундата.
Рамото на Мишел потъна в корема й. Двете жени се претърколиха през масата и се забиха в стената с такава сила, че гипс картонът се напука.
За нещастие Мишел улучи някакъв пирон и ключицата й зловещо изпука.
Усетила това, Меган заби юмрук в нараненото място. Мишел отлетя назад, притиснала рамото си с ръка. Дишаше на пресекулки.
Двете бавно се изправиха. Всяка с по един наранен крак, но състоянието на Мишел беше по-тежко заради двете дълбоки рани, които силно кървяха. Усещаше как сърцето й ускорява ритъма си с всяко свиване на мускулите и изхвърля на пода все повече кръв.
Давайки си сметка, че не разполага с много време, тя си пое дъх и предприе фалшива атака. Меган направи крачка назад. Възползвайки се от шанса си, Мишел се стрелна към ръката с ножа.
Но състоянието й беше такова, че движението закъсня с частица от секундата.
Миг преди сблъсъка Меган прехвърли ножа в лявата си ръка. Строполиха се на пода. После ножът потъна дълбоко в гърба на Мишел.
Меган я изрита встрани, претърколи се и се изправи на здравия си крак.
Мишел направи опит да се надигне, но рухна на колене. Ножът стърчеше от гърба й. Кръвта й вече изтичаше от три рани едновременно, като тази в гърба беше най-опасна. Дишането й се накъса, зрението й се замъгли.
Умирам.
Посегна назад и с последни сили успя да извади острието от раната.
Очите й се спряха върху неясно размазаното лице на Меган. Дишането й стана още по-разпокъсано.
— Вече си мъртва! — злобно изсъска Меган.
— Ти също, кучко! — задавено отвърна Мишел. Кръвта в гърлото й правеше думите почти неразбираеми.
После се надигна и с последни усилия хвърли ножа.
Резултатът беше плачевен. Острието бръмна далеч от целта, удари стената и издрънча на пода.
Мишел остана безпомощно на колене. Животът я напускаше. Меган зае позиция за решаващия удар. С лакът, в тила на жертвата. И с достатъчно сила, за да счупи някой прешлен.
Едгар Рой се завъртя в момента, в който ръката й се вдигна. Уникалният му мозък го беше върнал трийсет години назад във времето. Завъртя се шестгодишният Едгар, превърнал се в обект на сексуалните посегателства на собствения си баща. Завъртя се и нанесе удар. Мъжът падна, очите му се изцъклиха, а дишането спря. Мъжът умря. Там, в кухнята на старата ферма…
После картината в съзнанието му се промени. Сякаш старите черно-бели кадри изведнъж се бяха превърнали в модерно триизмерно изображение с висока резолюция. Спомените изчезнаха. Едгар Рой се върна в настоящето.
Двуметровата му фигура трепна. Кухненският нож, който беше вдигнал от пода, се заби в Меган Райли с такава сила, че дребничкото й тяло се вдигна във въздуха и с трясък се блъсна в стената. Тя се плъзна на пода и замаяно погледна дръжката на ножа, която стърчеше от гърдите й. Останалата част беше разсякла сърцето й почти надве. Пръстите й бавно се увиха около дръжката. Но силите не й стигнаха да я издърпат. Пръстите се разтвориха. Ръцете се отпуснаха встрани. Главата й клюмна към рамото. Последният дъх беззвучно напусна тялото. Меган Райли беше мъртва.
За миг Едгар Рой остана неподвижен.
Аз се завъртях. Аз, а не сестра ми. Аз забих ножа в тялото, а не тя. Аз се завъртях, за да убия звяра. За да убия собствения си баща.
Споменът се върна в съзнанието му. Единственият, който му се губеше.
Наведе се над Мишел и хвана китката й. Но пулс нямаше.
Вратата отлетя от пантите си. Рой се обърна. На прага стояха Шон и сестра му.
— Моля ви, помогнете й! — изкрещя той.
Шон се втурна напред. По пътя бяха повикали линейка. Просто за всеки случай. И слава богу, че го бяха направили.
Секунди по-късно в стаята нахлуха парамедиците, които се заеха с Мишел. Положението беше тежко. Беше изгубила много кръв. Прехвърлиха я на носилка и я понесоха към линейката. Шон скочи вътре миг преди вратите да се затръшнат под носа му.
Агентите на ФБР започнаха оглед на къщата, която се оказа всичко друго, но не и обезопасена.
Рой седеше на пода, опрял гръб в стената. Сестра му коленичи до него.
— Дайте ни една минута, моля ви — обърна се тя към един от агентите, който се приближаваше.
Мъжът кимна и излезе.
Рой извърна очи към окървавеното тяло на Райли, заковано на отсрещната стена като някаква призрачна парцалена кукла.
— Аз я убих — прошепна той.
— Знам — кимна Кели.
— Опитваше се да ликвидира Мишел.
— И това знам, Еди. Ти й спаси живота. Постъпи правилно.
— Това още не се знае — поклати глава той. — Тя може би ще умре.
— Може би. Но ти й даде шанс.
Прилоша му. Главата му клюмна. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне.
После бавно вдигна поглед към лицето й.
— Аз убих татко.
Тя седна до него и притегли главата му към гърдите си.
— През всичките тези години не можех да си спомня… Мислех, че ти си го направила… Нали винаги си ме защитавала…
— Но тогава ти се защити сам, Еди. Така спаси и мен. Не си направил нищо лошо, разбираш ли?
Той не отговори.
— Разбираш ли какво ти казвам, Еди? Не си направил нищо лошо!
— Разбирам — кимна той, преглъщайки сълзите си. — Знаеш ли, че ми взеха медальона със свети архангел Михаил?
— Знам. Ще ти намеря друг.
— Май вече няма да ми трябва — промълви той, хвърляйки кос поглед към мъртвата Меган.
— И аз мисля така.
Той се отпусна в прегръдката на сестра си и заплака.
Меланхоличният вой на линейката с тежко ранената Мишел Максуел бавно се стопи в далечината. В къщата се възцари мъртва тишина.
88
Болничната стая беше по-студена от най-студената морга, в която беше влизал. Светлината идваше от редица малки апарати, издаващи странни звуци. Сигнализиращи за наличието на живот или може би за наближаваща смърт.
Шон седеше приведен напред. Главата му опираше в таблата на леглото, а ръцете му стискаха ръцете й.
Мишел Максуел беше опасана с множество системи, вливащи в тялото й непознати течности и изкарващи навън други.
Беше умирала три пъти. Веднъж в линейката, втори път на операционната маса и трети тук — в болничното легло. Буквално пред очите му, докато стискаше ръката й. Спешният екип светкавично се отзова на обявената тревога и направи магията, с която я измъкна от гроба. През цялото време той стоеше на прага и безпомощно наблюдаваше действията на опитните медици.
— Ножът е нанесъл големи поражения — съобщи му хирургът. — Засегнал е редица вътрешни органи, предизвиквайки почти фатален кръвоизлив. Но тя е млада и в невероятна физическа форма. Иначе едва ли щеше да стигне толкова далеч.