А колко различен е цветът на всеки плод. Може да се забележи по цветовете, че една и съща вода в някои е червена, в други пурпурна, в други синя, зелена, жълта или бяла. А освен разнообразието по цвят те притежават много и различни аромати.
Из Слово за петия ден
(…) Мойсей казва: „И рече бог: да произведе влечуги, живи души, според рода им, и птици да полетят по небесната твърд“.
След създаването на двете светила и водите се изпълват с животни, за да могат да се украсят и те. Земята получи като украса своите растения, небето получи звездните цветове и бе украсено с двете светила сякаш с впряг от две очи. Трябваше и водите да получат своята украса и тутакси реките и плодните езера родиха на дело всяко от тях (водните животни) според природата си. И морето роди различни видове от плаващите. Не останаха безплодни и безучастни нито тинята, нито калта. От тинята се раждат жаби, скакалци и комари. Това, което виждаме сега, ни показва какво е станало. По този начин се трудеше цялата вода по заповедта на твореца и това, което се народи, не може никой да изброи. Великата и неизречима божия сила им показа живот действен и подвижен. Едновременно със заповедта да се раждат живи същества се появи живот във водите.
„Водите да произведат влечуги, живи същества“. Сега се създава живо същество, което приема първото сетиво на душата. Растенията и дърветата, макар и да ги наричаме живи, защото получават силата да растат и да се хранят, не са същински живи същества, нито пък притежават душа. По тази причина каза: „водите да произведат влечуги“, т.е. всички плаващи — било върху водата, било, което се движи по дъното през водата, въобще всичко, което носи природата на влечугото, независимо от това дали се влачи по тялото на водата, или скача и ходи на краката си, или живее и във водата, и на сушата, както тюлена, крокодила, хипопотамите, жабите и раците. Обаче най-характерното за тях е, че плуват, и затова „да произведат водите влечуги“.
В тези малко думи кой род е пропуснат, кой ли не е обхванат от заповедта на твореца — дори и тези, които раждат рожбите си, всички са включени. И тюлените, и делфините, и акулите, и подобните им, наричан и селахи (хрущялни). Също и тези, които снасят яйца, каквито са повечето, особено дребната риба, но и от тях не всички са риби. Едни са без люспи, а други с люспи, някои са с перки, а други без перки. Тих беше гласът на заповедта, по-точно бе негласен помисъл, но бе по-бърз от мълния. И в тази заповед бе събрано такова множество от разнообразни риби, че ако някой иска да ги изреди, той все едно, че се опитва да пресметне морските вълни или да мери морето с чаша. Защото това е невъзможно.
„Водите да произведат влечуги“. Сред рибите има някои, които плуват навътре в морето, и други, които плуват по края, някои надълбоко, а други (се крият) под камъните. Едни се движат на стада, а други поотделно. Има някои, например китовете, които са изключително големи, и други, които са съвсем дребни. Всичко това се е появило след същата заповед на твореца — и големите животни, и малките.
„Водите да произведат“ — това показва, че природата на плуващите е в тясна близост с водата. Ако рибата остане съвсем малко време извън водата, тя моментално ще загине. Те нямат с какво да вдишват и издишват въздуха. Това, което за земните животни е въздухът, за гмуркащите се риби е водата. Ясно се вижда причината, поради която ние имаме дробове, снабдени с дупки. Въздухът, който се приема през устата, отива в гърдите и с него се охлажда вътрешната ни топлина. А рибите поемат и изливат водата чрез разтваряне и затваряне на хрилете и това им замества дишането.
Рибите имат своя собствена съдба, специфично естество, определена храна и собствен начин на живот. Затова и не могат да бъдат опитомени и въобще не могат да свикнат с човешките ръце.
„Водата да произведе влечуги, живи души, според рода им“. Сега се дава началото на всеки род, сякаш от някакви естествени семена. По този начин той се грижи и за многобройността на потомството им, защото то трябва да расте и да се размножава. От друг род са тези, които имат твърда като кост черупка. Такива са конхе (мидите), ктене (гребеновидните), кохли (раковините), морските охлюви и много и различни други. А от друг род са тези, които имат меки черупки. Това са тези, които се наричат малахия (мекотели), чиято плът е мека и слаба, полипите, сепията и други подобни. Също и сред тях има безбройни разлики.
Драконите, мурените и змиорките, които се въдят в тинята на реките и езерата, повече приличат на отровните влечуги, отколкото пазят естествената си прилика с рибите. От различен род са тези, които снасят яйца, а от друг тези, които раждат малките си живи: галеите (рибата-меч) и кониксите (морските кучета), и въобще така наречените селахи (хрущялни риби), както и китът. Най-вече делфините и тюлените раждат своите малки живи. За тях се смята, че ако изведнъж се стреснат от нещо, отново се вмъкват в майчината утроба.