„Да излязат влечуги, според рода им“. Един е родът на китовете, а друг на дребните риби. Защото и сред рибите има безбройни разлики. Те се поделят на родове, всеки със свое име, със своя храна, външен вид, големина и вид на месото. Във всичко това има големи разлики и те съществуват в различна форма. Та кои са тези рибари, които могат да изброят разликите между всички видове, кой от тези, които са остарели край морските брегове, може да ни каже наистина това? Едни риби се знаят от тези, които плават из Индийско море, а други — от тези, които се движат из египетския залив, едни познават островяните, други — мавританците. Всички те — и малките, и големите — се появиха от онази първа заповед и от онази неизречена сила.
Много разлики има и в начина на живот и на размножаване на всеки род. Повечето от рибите не мътят като птиците, нито си правят гнезда, нито се грижат за прехраната на малките си, а водата, която поема изхвърления от рибите хайвер, му дава живот. И малките от всеки род са без промяна, а не са смесени с друг вид, както са земните катъри или както птиците се смесват една с друга, като създават потомство с променен външен вид.
Никоя риба няма зъби само наполовина, както е при говедата и овцете, които са преживни. Никоя риба не преживя, така се говори единствено за скаруса. Зъбите на всички риби са остри и гъсти, за да не може да им избяга храната, ако дъвчат бавно. Така би се случило, ако рибата не дъвчеше бързо и не изпращаше раздробеното в стомаха си.
Храната на рибите е една или друга, в зависимост от рода. Едни се хранят с пясък, други с кал, едни с насекоми и с други гадинки и с водорасли, а други — с различни треви. Повечето от рибите се изяждат една друга — с по-малката риба се храни по-голямата. А може да се случи и така, че някоя малка риба да погълне по-малка от себе си, а нея да я погълне по-голяма — тогава и двете ще се озоват едновременно в нейния стомах.
(…) Ракът много обича да яде месото на стридите, но му е трудно да ги хване, защото за него обвивката им е като твърда броня. Малкото месо е обвито и затворено в тази твърда черупка по такъв начин, че ракът не може да направи нищо. Ето защо, когато ги издебне в някое заветно място да се греят сладко, разтворили срещу слънцето своите черупки, ракът се промъква тайно и вземайки камъче, го хвърля в черупката, за да не й даде възможност нито да я стегне, нито да я затвори. Това, което не може да направи със сила, той постига с хитрост…
(…) Не мога да прескоча лукавството и хитростта на онази риба, която наричат многоножица (полип), защото тя е много коварна. Тя приема цвета на камъка, до който се приближи — до зеления се оцветява в зелено, до белия — в бяло. Така че много риби, както си плуват невнимателно, попадат в челюстите на многоножицата, която са сметнали за камък, и стават лесна плячка на това лукаво животно.
(…) Ето „великото и просторно море“. Там се намират безбройните влечуги — малки и големи животни, но те са премъдро и добре сътворени. Няма защо да обвиняваме и хулим рибите за техния начин на живот, защото в известен смисъл е добре да им се подражава — например в това, че отделните родове риби са си разделили местата (за живеене) и не си ги отнемат един от друг, а всеки живее в своята зона. Никакъв земемер не им е разделял жилищата, нито пък са оградени със стени, а това е определено от само себе си според потребностите на всеки (род). В един морски залив се раждат едни видове, в друг — други; и ако в някоя морска дълбочина се размножават и раждат твърде много, в други дълбини ги няма. Тях не ги разделя нито висока планина, нито преминаваща помежду им река, а единствено установеният естествен ред — еднакво справедлив за тях — само той определя необходимото за изхранване на всеки (род място).
(…) Китовете познават необитаеми места, които са им определени от природата за тяхното отхранване. Те се намират в това море на необитаем остров, където от отсрещната страна няма земя и затова корабите не пътуват натам. Китовете приличат на огромни планини, както разказват тези, които са ги видели. Те живеят в своите предели, като не причиняват вреди нито на островите, нито на крайбрежните селища. Така че всеки род от тях живее в определените му морски предели, сякаш в градове и села или наследствени имоти.
Има и други риби, които са прохождащи. След като се съвещават на общо събрание, те се придвижват според общото решение в други предели. Така че, когато настъпи определеното им време за раждане, те се вдигат от различните морски заливи и, според общата си природа, се запътват към Северното море.