(…) Съществуват три рода животни: четириноги, птици и водни. „Да произведат, каза, водите влечуги, живи същества, според рода им, и птици да летят над земята по небесната твърд, според рода си“. Защо даде на птиците битие от водата? Нали затова, защото летящите имат някаква естествена близост с плуващите. Както рибите плуват във водата и като я порят, се придвижват напред, а с опашките се направляват, така и при птиците можем да видим, че плуват във въздуха по същия начин. Така че както и двата рода притежават едно и също свойство — да плуват, — така имат и еднаква близост с водата. Обаче няма птица без крака, защото тяхната храна се намира по земята и по необходимост краката са получили много функции. Тези от птиците, които се прехранват от лов, имат остри нокти на нозете си. А на останалите краката са дадени, за да събират храната си и за други жизнени потребности. Малко са птиците, които имат слаби атрофирали крака и не могат нито да ловят, нито да ходят (с тях), например ластовиците и ластуните. Тяхната храна е това, което лети из въздуха. Ластовицата, вместо да ходи по земята, може да лети ниско над нея.
Различни и многобройни родове има и при птиците. Който пожелае да ги изброи накратко, ще открие, както и при рибите, едно общо наименование птици, но безкрайно много разлики, които имат помежду си — и по големина, и по външен вид, цвят, начин на живот, дела и нрави, и според един характерен белег да се изтъкне необикновеното и особеното във всяка от тях и така да могат да се запомнят. На едни дадоха име разрезоперни, каквито са орлите, а друг род нарекоха кожоперни, каквито са нощните прилепи. Едни са мекоперни, например осите и пчелите, а други са капнокрили, каквито са бръмбарите, които имат крила, скрити под обвивка, и щом обвивката се разтвори, те могат да полетят, накъдето искат. За нас е достатъчно това деление, което се прави в писанието, където те се разделят според най-характерния си белег на чисти и нечисти.
Отделен род са плътоядците (хищниците) и имат такова устройство, каквото отговаря на начина им за сдобиване с храна: остри нокти, гърбав клюн и бързо крило, така че лесно да може да хване и разкъса плячката си. Друго устройство имат тези, които събират семена, друго — тези, които се хранят с каквото им попадне. А сред всички тях има и много други разлики. Едни се движат на ята, а други по двойки. Безброй други птици живеят общо, например гълъбите, жеравите, скворците и враните; сред тях някои са без водач и живеят според нрава си, а други се покоряват на един водач, както е при жеравите. Срещат се и други различия — едни живеят само на едно място, а други отлитат надалеч, когато наближи зимата.
Много птици могат да привикнат да получават храна от ръката (на човека), а други не могат, защото са боязливи и страхливи. А някои птици дори живеят в едни и същи помещения с хората, други пък обичат горите и незаселените места. Големи са разликите и между тях. Всяка птица има свой собствен глас — едни от тях пеят, а други са мълчаливи, някои са кресливи и вдигат много шум, а други са напълно неми. Едни могат да подражават — такива са или по рождение, или са били специално научени на това, а други не променят нито нрава, нито гласа си. Петелът е весел, а паунът е надут и обича да се кипри. Гълъбите и кокошките са похотливи, те нямат специално време за разплод. Яребицата е лукава.
Много особености има и в начина им на живот и в делата им. Сред безсловесните има и такива, които живеят общо. Характерна особеност на техния начин на живот е, че те действуват за една крайна цел и всеки един (от членовете) взима участие в осъществяването й. Това може да се види при пчелите. Те имат едно общо жилище, излитат заедно и вършат общо цялата работа. Чудното при тях е това, че са подчинени на един цар и чиноначалник. Те се захващат за работа и литват тогава, когато видят да излита техният владетел, т.е. майката. Техният цар се избира не чрез полята на мнозинството, тъй като много често, поради неразбирането си, народът поставя недостоен владетел; той нито приема властта си по жребий, защото често се случва властта, която се дава по жребий, да се падне на най-неподходящия. Той не наследява (властта от) своя баща, защото често (децата) биват неуки и тъпи за всяка работа поради възпитанието си, тъй като мнозина ги ласкаят и хвалят, без да им дават възможност да разберат истината. (Става цар) този, който по природа е най-големият от тях, по-добър и по големина, и по вид. Владетелят на пчелите притежава жило, но не ги наказва, защото съществува установен от природата закон да не наказва, а да бъде справедлив, тъй като му е дадена голяма власт. Но която от пчелите не желае да подражава на своя цар, т.е. на майката, бързо я достига наказанието, защото, след като убоде някого с жилото си, тя моментално умира. Подражавай на нрава на пчелите, защото те, без да вредят никому, нито да повреждат чуждия плод, правят своите медени пити. Те явно събират восъка от цветовете, а меда от влагата, която се намира като роса по цветовете. Те я всмукват с устата си и я изливат в питата. Защото той (медът) в началото е течен, но след като престои продължително време, се сгъстява и придобива своя състав и сладост. Поради това (пчелата) прие достойна похвала от Соломон, който я нарече мъдра и работлива. Трудейки се по този начин, тя си събира храната. „Трудът й, каза, носи здраве и на царете, и на простолюдието“. Тя прави мъдро и изкусно медените си килийки. Като разстила на тънки пластове восъка, тя изгражда гъсто долепени една до друга клетки, като чрез гъстотата на тези малки помещения се получава опора на цялото. Всяка от килийките е захваната за съседните, като е отделена от тях с малка стеничка. А освен това медената пита е изградена от два и три пласта, съединени един с друг. Най-напред тя прави в питата един отвор, за да не може течността от тежестта си да се излее навън. Разбери и ти, че геометрията, т.е. земемерието, е нищо в сравнение с премъдрата пчела. Всички килийки са шестоъгълни и имат еднакви стени. Те не лежат една върху друга, за да не може от тежестта (на меда) да им се отделят дънцата. Въпреки че са гънки, ъглите на долните шестоъгълници са опора и поставка на горните, така че лесно поддържат тежестта на по-горните и дават възможност на течността да се налива в съответната килийка.