Ето защо формата на земята не е вдлъбната, нито е подобна на долина. Затова и на запад денят не настъпва по-рано, отколкото на изток, нито пък нощите постоянно са по-дълги от дните, както би се очаквало, ако земята имаше формата на долина, защото слънцето щеше да грее по-дълго върху двата й края. Ако земята беше четвъртита, денят щеше да има винаги по шест часа, а нощта по осемнадесет. Тази форма има три страни и всяка от тях трябва да се огрява от слънчевите лъчи по шест часа. Но и това не е така. Никой не е виждал нощите да са толкова по-дълги от дните. И тъй като всичко това не е така, трябва да се приеме, че формата на земята е кръгла, защото такава подредба подобава на действената природа на невидимите неща.
(…) Необходимо е и изобилие от вода, поради непрекъснатото изгаряне и изсушаване, предизвикано от огъня. Разгледай цялата природа и ще видиш силата на топлината, която е причина за съществуването и отмирането на всички неща. Затова има толкова много вода по земята; тя се намира дори отвъд видимите предели, разпръсната е и в цялата земна глъбина. Затова оттам непрестанно извират извори в изобилие и кладенци, и речни бързеи, и земни потоци — в толкова различни и многобройни места се крие и пази водната същност. От североизток тече реката на име Инд, много голяма, както разказват пътешествениците. А от средния Изток изтичат Вактър, Хоасп и Аракс. От последната се отделя Танаи, за да се влее в Меотското езеро. Фазис, която извира от Кавказките планини, и безброй други реки, които идват от север, се вливат в Черно море. На запад от Пиринеите извират Тартис и Истър, която наричат още Дунав. Идната от тях се влива в морето отвъд Херкулесовите стълбове, а Истър, т.е. Дунав, тече през Европа и навлиза в Черно море.
Нужно ли е да се изброяват и другите реки, които извират от Рипейските планини отвъд Скитските планини. Сред тях е и Родан с безбройните си притоци, всичките плавателни, които текат покрай западните галати и келтите и съседните им варвари и след това се вливат в западното море. А от юг, отвъд Етиопия, едни от реките се вливат в Кападокийското море, а други се вливат извън плавателното море. Това са Атон и Низис и т.нар. Херм, също и Нил, която не изглежда като река, когато придойде като море и залее Египетската земя.
Така нашата вселена, по която живеем, е заобиколена с води, покрита е с безмерни морета и е залята от безчислени реки вследствие на неизчерпаемата премъдрост, която постави водата като противоположност на огъня.
(…) Забележи голямата досетливост на този, който мести слънцето в премъдростта си от едно място на друго, за да не погуби творението от големия зной и топлина, движейки се по един и същи път, а го отклонява през зимата по южната страна, след това го води към знака на равноденствието, а оттук през лятото то се изкачва на север. Така чрез бавното му придвижване се осигурява умерен климат на земята. Да внимават тези, които сами си противоречат, като казват, че морето не се увеличавало от реките, защото слънцето го изсушава и гори, от което се получавала солеността и горчивината, а топлината унищожавала по-леката и пивка вода. Това се дължи на силното слънчево лъчение, при което лекото се отнема, а по-грубото и земното остава като мая и утайка, откъдето идва горчивината, солеността и сухотата. Тези, които твърдят това за морето, от друга страна променят мнението си, щом говорят, че от слънцето въобще не се губи влагата, т.е. водата.
„И Бог нарече твърдта небе“. По право това име принадлежи на другото, т.е. на първото небе, по подобие на което и тази твърд е приела (името) небе. Ние многократно сме наблюдавали това видимо горно пространство, наричано небе, плътно и обхванато от въздуха. Нашият поглед се насочва право към него, както е писано: отново небесни птици да полетят по небесната твърд. Същото се има предвид и когато се казва, че се издигат до небето.