Гадис се усмихна криво.
— А какъв финансов съвет би дал на мен?
— Зависи колко пари ти трябват.
— Двайсет и една хиляди за данъчните, върху които вече текат лихви, и още четири за училищни такси на Мин. Последната сума вероятно ще набъбне до десет, дори двайсет хиляди през следващите година-две, освен ако възлюбеният на Наташа внезапно не проумее, че за да си преуспяващ ресторантьор в Барселона, не е достатъчно три пъти в седмицата да ходиш на ски в Пиренеите. Тези хора все едно си хвърлят парите в Средиземно море.
— А не може ли колежът да ти помогне?
Гадис благодари на келнера, който му бе долял чашата с вино.
— Аз съм на четирийсет и три. Заплатата ми няма да се повиши кой знае колко, освен ако не стана ръководител на катедра. Една трета от онова, което изкарвам, отива за ипотека. Освен ако не започна да крада първи издания на „Гордост и предразсъдъци“ от Националната библиотека, не виждам как ще събера толкова пари.
— Значи ти трябва нов договор? — Робърт Патърсън попи ъглите на устата си със салфетка.
— Именно, Боб. Трябва ми нов договор.
— Колко ти докарах последния път?
— Няма и пет хиляди.
На Патърсън сякаш му стана неудобно, че е преговарял за такава нищожна сума. Едрият възпълен мъж се нуждаеше от поне шейсет сантиметра разстояние между стола и масата, за да се намести удобно. С ръце, кръстосани върху билото на корема си, приличаше на Буда в костюм от Савил Роу.
— Та сега за какво става дума? Нещо като трийсет хиляди аванс при подписване, а?
На маншета на ризата му потрепваше малка капчица сос от филето. Гадис кимна и от гърдите на агента му се изтръгна театрална въздишка.
— Виж, ако ти трябват такива суми, и то скоро, вземи да напишеш някоя чисто комерсиална книга, която да претупаш за дванайсет месеца, и то под псевдоним, за да има ефекта на литературен дебют. Това е единственият начин да ти осигуря тлъст чек на днешния книжен пазар. Моите уважения, но тези исторически паралели между Сергей Платов и Петър Велики не ти вършат работа. И при най-добра воля, Сам, не можеш да накараш някого да се трогне, че някакви си журналисти били пречукани в Русия. Ами то средният политически коментатор по телевизията днес няма представа кой е Петър Велики. Да не би да играе за „Ливърпул“? Или може би ще се снима в следващия „Биг Брадър“? Нали схващаш къде е проблемът?
Гадис кимаше. Той прекрасно виждаше къде е проблемът. За съжаление не му идваше отвътре да бълва бестселъри за дванайсет месеца на парче. Понякога толкова време му бе нужно, за да подготви една-единствена лекция за студентите в колежа. В пристъп на безумие, докато Патърсън си бе надянал очилата, за да прегледа менюто с десертите, той си представи как кара такси нощем, за да събере нужните му пари.
И тогава се сети за Холи Левет.
— А какво ще кажеш за КГБ?
— Какво за КГБ? — Патърсън вдигна глава от менюто и се огледа с престорена уплаха. — Да не са тук!
Гадис се усмихна на шегата му. Някакво момченце премина покрай масата им и изчезна към тоалетните на долния етаж.
— Нещо като история на съветското и руското разузнаване — каза той. — Нещо за шпиони и тъй нататък?
— Роман с продължение, така ли?
— Ако държиш…
Патърсън погледна над половинките очила като баща, обзет от основателни съмнения в зрелостта на любимия си син.
— Аз лично не те виждам като романист, Сам — каза той. — Белетристиката не е за теб. Ще ти отнеме прекалено дълго време, за да завършиш ръкописа. По-добре мисли в посока на историческо есе, което да се поддава на екранизация като телевизионен сериал, документален филм с елемент на повествование и ти да си повествователят. Ако ти се правят сериозни пари, трябва да подходиш сериозно към имиджа си. В днешно време няма място за учени сухари. Вземи пример от Саймън Шама. Търси начини да разшириш амплоато си. Винаги съм смятал, че си роден за водещ на телевизионно предаване.
Гадис се опита да скрие мислите си зад чашата с вино. Може би беше дошло време. Мин беше в Барселона. Той беше напълно разорен. Какво толкова имаше да губи, ако приемеше да се покаже по телевизията?
— Е, добре. Като човек вътре в нещата, какво ще ме посъветваш?